Showing posts with label общество. Show all posts
Showing posts with label общество. Show all posts

Thursday, 29 November 2018

Близки срещи от третия вид

Здравей, здравей, драги ми читателю! 

Днес ще си поговорим за нещо, с което всички се сблъскваме всеки ден - запознанствата онлайн. Сещаш се, това са онези странни хорица, които ти пращат покана за приятелство във Фейса. Или които ти пишат лични съобщения в кой да е форум. Без значение каква е целта им, тези хора искат да си общувате. Защо, не е съвсем ясно. Но за да си общувате, трябва да се поопознаете. И ето тогава започват срещите от третия вид.

В този пост смятам да ти разкажа няколко истински истории - хем да се посмееш, хем да видиш, че идиотите (от двата пола) не те налазват само теб. Аз имам доста дълъг списък с идиоти...

Готов ли си да се гмурнем в паралелната реалност на социалните мрежи? Да? 
Слушай тогава...

Истински лъжи


Сещаш ли се за филма с Арнолд Шварценегер "Истински лъжи"? Онзи, където Арни играеше Хари Таскър - агент на ЦРУ, който хвана жена си в изневяра с някакъв льольо, който се представяше за агент? Та, във филма, бате Арни реши да направи живота на жена си и я "вербува" да участва в някаква фиктивна мисия, която рЕзко стана истинска? Ако не си го гледал, драги ми читателю, сега е моментът. Филмът е невероятен. Та, когато го гледаш на филм е мега забавно. Когато някой се опитва да ти пробута този номер на живо - не съвсем. 

Първият герой наистина много се беше вкарал във филма с бате Арни. Започваме да си пишем ние (какво да правя, работата ми е такава, че честичко се налага да си пиша с напълно непознати) и той (беше мъж) започва да ме ръчка да сменим месинджъра на Фейсбук с нещо друго, защото (забележи!!!) работата му била такава, че не бивало да бъде в социалните мрежи. Аз обаче не паса трева, така че контрирам, че ако някой го следи, няма значение през какво си пишем, защото се проследява IP адреса.

Тишината продължава само пет секунди, защото започват да ме пращат за зелен хайвер. Честно, почувствах се точно като съпругата на Хари Таскър н "Истински лъжи". С тая разлика, че всичко ми беше твърде странно и малко вероятно. Та, човекът явно беше решил да ме впечатли в стил "аз съм топ агент" и започна да ми обяснява къде бил на мисия... И тук започна страшно да се дъни. Като начало - пичът от Америка и очевидно супер скаран с географията и геополитиката - започва да ми обяснява как Ивицата Газа и Истанбул са една и съща локация (при което откровено му казах да си провери географските познания). След това, за да ме впечатли, изтърсва и име на организация (известна, международна и лесно откриваема в нета) и почва да ми обяснява къде бил...

Съответно, Тома Неверни (сиреч аз), проверява надлежндо организацията и се оказва, че на тази локация те не провеждат дейност (всичко си е написано черно на бяло в сайта им) и наковава пишман Хари Таскър, че не обичам да ми говорят глупости, просто защото съм от Източна Европа и не паса трева... 

Та, оставихме топ агента да впечатлява по-доверчиви дами. 

Като си говорим за впечатляване на дами, следващите истории са пак в този род. Ще ги обединя под общ знаменател, защото случаите си приличат толкова много, че няма как. 

Мемсахиб, обичай ме!

Всеки си има различна представа за Индия - за едни това е шаренията на Боливуд, за други - романтичната история на Тадж Махал, за трети тигри и махараджи. А за мен са подивели за секс индийци, които си търсят отдушник в социалните мрежи. 

Преди да разкажа за какво става дума, просто ще обясня защо нещата стоят така. В Индия, особено в някои касти, раждането на момиче е петно за цял живот. Момичето е само разход - ще го отгледаш, обучиш, а то ще отиде да слугува в чужда къща. Няма как да наследи рода, няма как да има имущество и пр. Затова, децата са убивани още при раждането. Обаче, с няколко десетилетия подобна практика, жените в Индия са кът. При това драстично. Затова в тази държава има пик на изнасилванията. Без значение на колко е години - дали на 70 или на седем месеца, никоя жена не е в безопасност. Присъствието на мъж наоколо - приятел, брат, сват, също няма да я спаси. В Индия нещата са такива, че от няколко години се провеждат периодични кампании против изнасилванията, за по-строги наказания и пр. Та, ето защо индийците се опитват да се запознават по интернет. И могат да бъдат НЕВЕРОЯТНО нахални. 

Фейсбук е едно глобално село и когато членуваш в много групи (като мен), рано или късно се сблъскваш с хора от другия край на света. Та и аз така. Приемам поканата за приятелство на някакви рандъм хора. Вярно, фамилиите им завършват на Хан и Сигх, но какво от това? Дай да бъдем толерантни. И там ми беше грешката. Започват се едни нескончаеми досадни събощения на всеки пет минути, повторения на едно и също и така нататък. Най-наглите откровено си просят голи снимки (при това много, много настоятелно) и почват да ръсят глупости. С което си печелят блокирането на третата секунда. В резултат на няколко подобни случая, вече не приемам покани от хора от Индия. За лично спокойствие. 

Като си говорим за наглеци обаче, има една категория българи, които бият дори индийците по наглост, а именно:

Добър ден, запознай се с оная ми работа!

Не знам каква чавка им е изпила мозъка на някои мъже, но има една много особена категория, която ме изумява всеки път. Гледаш, нормален млад мъж (на снимката), българин, има някакво образование най-често. Решаваш да приемеш поканата и след точно три разменени съобщения получаваш снимка на оная му работа (хич не се шегувам!!!!) в близък план. Резултат - блокиране и бан. Но и до ден-днешен недоумявам каква е идеята на подобно "запознанство", зер като му видя оная работа, ще припадна по него повече??? Шантави работи...

В тази категория влизат и онези, които нещо са сбъркали Фейсбук с Тиндър и си търсят мацка за една нощ. В тази категория обаче не влизат само млади и разгонени нерези, напротив, има и доста creepy чичковци. Но, стига толкова по въпроса! 

Обаче, както казах, идиоти всякакви. Ако някой психиатър реши да си прави дисертацията, достатъчно е само да следи няколко профила в социалните мрежи. И ще му е готова. Ето няколко тежки психични случая, с които имах нещастието да се сблъскам. 

Вдовецът

Нищо лично към мъжете, загубили половинките си! Съболезнования! ОБАЧЕ мрънкането на раднъм хора в нета определено не е добър начин за запознанство. Такива хора най-често се опитват да те използват за кошче за душевни отпадъци и те товарят с безбройните си проблеми. Те са досадни и доста настоятелни. Някои дори открито заявяват, че си търсят съпруга номер две. Да, де, ама по тоя начин нещата едва ли ще станат. Затова им поднасям своите съболезнования и им пожелавам успех в търсенето. Обикновено разговорът приключва дотук. 

Дарт Вейдър

Образът, скрит под това прозвище, беше толкова откачен, че сериозно се уплаших (добре, че не ме знае къде живея!). Значи, драги ми читателю, става дума за момче, което явно е взело филмите за вампири и демони много, много присърце. И което от 4-ти километър още не са прибрали... Твърдеше хубосникът, че е демон на 1000 години (не се шегувам, убеден беше, че е такъв), който се е преродил в това тяло. За тази цел, скочил (доброволно!!!) от четвъртия етаж (или беше осмия, не помня вече) и така си върнал силите. Като in the process едва не умрял. Имал бил не знам какви способности и пр. Аз, първо реших, че нещо ме баламосва и почнах да го подкачам с фрази и реалии от "Нощен Патрул" на Сергей Лукяненко. Тоя обаче така се върза, че направо седна да ме вервуба за делото на Мрака. Аз обаче, подобно на ощипана Светла, му заявих, че не мога да изменя на делото на Доброто и го пратих да развива способностите си в Хогуърдс (или където там ходят демоните.).

Политически ангажираните националисти

Тия са ми любими. Това са индивиди със съмнително количество сиво вещество, чиято стена е претъпкана с политическа пропаганда. Дали ще бъде плюене но еди-коя-си партия, или просто ще е възхваляване на Вожда (без значение кой точно), то стената на тези хора (и съответно вашите новини) мигом се претъпкват с полит. простотии. Особено ако се готви някакво събитие (я протест, я нещо друго) тези хора могат да станат дори агресивни. Най-вече ако се опитате да им обясните, че с това нищо няма да постигнат, или че недай Боже, си губят времето. 

Националистите пък са друга категория, които най-често имат направена лоботомия. Те не приемат ничие мнение освен своето собствено и най-често ще се опитват да ти обясняват колко си тъп, задръстен и пр. под собствените ти постове. Те са изключително нагли и освен с обиди, с други аргументи трудно могат да те оборят, драги ми читателю. И едните, и другите са силно токсични елементи. 

Инфлуенсърите (сноби in disguise)

Всеки от нас има поне по десетина души във френд листата си, които си мислят, че светът (или част от него) се върти около собствената им персона. Най-често стената им изглежда като нещо средно от книга за самопомощ и извадка от "Мъдростта на вековете" (в случай, че не знаеш, драги ми читателю, това е книга с цитати от известни личности). Тези хора много държат да са оригинални, затова поне веднъж на ден пускат по някой вдъхновяващ (според тях) и напълно безсмислен (според останалата част от човечеството) цитат, на който другите са длъжни да се възхищават, да охкат и да ахкат. Такива хора ще те държат в течение колко странички са прочели днес, къде са ходили на кафе с леля Пенка от съседното бюро и с какви известни хора са успели да се снимат, като няма да пропуснат да изтъкват личния си успех. 

Те абсолютно винаги известяват целокупното човечество къде, с кого и какво правят като всичко това е придружено с изключително количество снимки и още цитати. То не че социалните мрежи не са способ за създаване на изкривени образи, но образът на псевдоинфлуенсърите прилича по-скоро на картина я на Пикасо, я на Салвадор Дали... 

Супермамите/ супертатковците

Също любима група. Това са жени, чийто живот се върти около този на отрочето им. Разбира се, отглеждането на дете е много, много важна стъпка в живота и съм напълно сигурна, че веднъж появило се на бял свят, то става най-важното за теб. Обаче, познайте какво? Ами другите хора, особено ако не са ви роднини, пет пари не дават за това дали детето е папкало, спинкало, как сладко се е ухилило на гърнето и пр. Това са неща за личния архив. Супермамите и супертатковците обаче не винаги схващат намека и най-често ви заливат с никому ненужна информация за децата си и най-вече - с картинки на същите омазани с всеки вид хранителен продукт, който може да се намери в магазина. 

Продавачите

Има една много странна порода хора, които се свързват с теб само и единствено с идеята да ти продадат нещо. Любопитното е, че тези същите изобщо не четат профила ти. Опитвали са се да ми пробутват от уроци по английски до бързи кредити по тоя начин. Хубавото на продавачите е, че сами се разкарват в момента, в който разберат, че нищо няма да купиш от тях. 

Онези, които постват на стената ти

Не знам за теб, драги ми читателю, но мен адски много ме дразни, когато някой седне да поства разни неща на стената ми във Фейсбук. Имала съм какви ли не откачени случаи - всичките в графа спам. Просто, някак си, може пък да не искам на стената ми да фигурират картинки на котенца, кученца, средновековни воини и пр.. Защото има по-смислени неща, които бих искала хората да намират. Подобни обаче са доста упорити и нахални, така че тук трябва постоянство. 

Впрочем, най-драстичният случай беше с една порно актриса (не се шегувам!), която не спираше да поства (за давата часа, преди да я блокирам) линкове към порно сайтове на стената ми във Фейса. Както можеш да се сетиш, блокирах я на секундата (а постовете трих своевременно, та никой не ги е видял, надявам се...). Но след този случай, когато някой се опита да пише нещо на моята стена, подскачам (зер, знам ли каква простотия ще е ). 

Списъкът може да бъде удължаван до безкрай, но мисля да спра дотук, драги ми читателю. Свят голям, хора всякакви. Важното обаче е да се научи човек да разпознава разните там типове и да се пази от тях. Иначе, в нета има и нормални хора, но те, както може и да се сещаш, не са толкова интересни за описване. 


Saturday, 29 October 2016

Аве, Jobs.bg, неприоритетните те поздравяват!

Защо българските университети си търсят квоти, а не студенти и защо студентите от ТУ и УННС са колеги в Мак Доналдс.


Източник: OFFNews.bg
Имаше един виц преди години, който гласеше горе-долу следното: нека сега да поздравим абитуриентите с новата им социална мрежа Jobs.bg. Идеята на вица беше, че след края на гимназията започва истинският живот и на младите хора тепърва ще им се стъжни. 

Младежта била мързелива. Вече никой не щял да работи, камо ли да учи. Образованието ни е скапано. И прочие, и прочие...
Всичко това може да се чуе от устата на всеки втори българин (да не е и всеки). А дали е така?

В случай, че следиш новините, драги читателю, вероятно си забелязал, че преди около година някои университетски специалности бяха лишени от европейски пари за стипендии, защото, цитирам: били неприоритетни.

Ако вече искаш да избягаш в ужас, не бързай. Обещавах,  че няма да пиша постове в стил личен дневник. Иначе мога да се жалвам доста. Онова, за което искам да пиша е съвсем друго: какво се случва със студентите СЛЕД университета. Когато се сблъскат с пазара на труда и се окаже, че са неприоритетни не само за стипендия, но и за заплата.

Monday, 10 October 2016

Една метросексуална приказка

За мъжете, жените и още нещо...
Или защо имаме мозъци от Каменната ера.
Объркана работа, а читателю?
Взето от http://woodsideillustrations.com/product/maiden-vs-dragon/
Докато юнакът си депилираше краката, ламята реши да открадне момата. Момата не й цепи басма на ламята и взе, че я прати във Вечните Ловни Полета. Когато юнакът оформяше веждите си, за да е представителен за сражението с ламята, момата също беше заета. Кроеше си ново палто... от кожата на ламята... 


Това не е реална приказка - но един ден може и да стане. Защото приказките са най-простият начин да обясним на децата си как функционира светът.
Тези няколко реда се родиха случайно като коментар под един пост относно мъжко-женските отношения. В такива случаи коментарите винаги са крайни и има два лагера - жените са от едната страна на барикадата и крещят в хор "няма мъже", а от другата са мъжете, които също крещят в хор "вие и не заслужавате".


Повечето жени питат къде са мъжете. Доста от мъжете се чудят къде са истинските жени. Слушайки оръдейните залпове на двете батареи, в главата ми вече се върти една теорийка... Културологът в мен просто не може да не се изкаже.



За да ти я разясня, драги читателю, трябва да се върнем назад във времето. Както винаги. По простата причина, че може и да се смятаме за много напреднали човеци, върхът на борчето, хранителната верига, разума и вселената, обаче нашите тела (и мозъци на подсъзнателно ниво) са още в... Каменната ера. 


Wednesday, 5 October 2016

По изпитите, но не в Свищов

За българската образователна система, искрено и лично. Или защо не трябва да риташ срещу ръжена.

Стената на Плача - или стената на Химическия факултет на СУ, където изнасят резултатите от приемните изпити

Ако досега не ти е станало ясно, драги ми Читателю, аз не съм съвсем нормален човек. Ако се чудиш защо - скоро ще разбереш. За тази цел обаче, ще трябва да се върнем малко назад във времето... През далечната 2011, която ти, Читателю, навярно си забравил, защото не е била важна или изпълнена с особени вълнения. За мен 2011 обаче беше - ако трябва да ползвам клишето - съдбовна. В следващите редове ще разбереш защо. 

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: Обикновено тази история ми отнема около час и половина, за да я разкажа устно. Затова - прецени хубаво дали имаш толкова време в момента. Имаш? Добре. Сега върви в кухнята и си вземи няколко неща:
1. торба чипс/пуканки/салата - с други думи - нещо за мезе
2. валидол/валериан - с други думи - нещо, което да ти пречи да припаднеш (я от ужас, я от смях, я от недоумение - виждала съм всякакви реакции)
3. вода, че да преглътнеш горните две.

Взе всичко? Прекрасно. Сега се настани удобно и слушай тогава...

Това е историята на една не много убедена какво точно иска студентка, която очевидно има твърде много енергия и време за губене...

По зодия съм Водолей. Ако това, Читателю, не ти говори нищо, ще уточня - водолеите са идеалисти, които безкрайно много мразят някой да ги слага в рамки и съответно имат в известна степен някакви творчески наклонности. Това често пък води до странни залитания, странни идеи, абе изобщо - странни хора, които създават пълен хаос около себе си. 


Ако зодиите бяха бабички. Идеалната представа за Водолея - вечно се бори за нечии права и е странен.
Източник: http://jenite.bg/Галерии/Ако-зодиите-бяха-бабички_l.g_i.327708_sii.1054879.html#gallery
Никога не съм се смятала за идеалист. До миналата година. Обаче прозрението дойде след дълга борба с вятърни мелници и също толкова вятърничави идеи и планове. Ама който няма глава, има крака. В моя случай - който няма план какво да прави със себе си, почва да си дири призванието по прашните пътища на българската образователна система.

Tuesday, 19 July 2016

Бяла Врана

Или защо обществото не обича различните.

Колко поучителна картинка, нали? Тези врани вероятно са от едно и също люпило, забележи обаче, кой получава храна.
Взето от http://ravenvisage.blogspot.bg
Странно нещо е животът,  драги ми читателю - срещат те разни хора,  отминават, ама оставят след себе си някаква следа. Каквато следа оставиш,  такова ще бъде отсъдено...
Седя днес и си мисля за пилци. Ама не какви да е,  а врани. Ама не какви да е врани,  ами бели. 

Какви ги ръси сега пък тая, ще започнеш ти напълно закономерно да се чудиш. Да не се е напушила с нещо? 
Имаш право,  читателю. Странни мисли се въртят в главата на всеки човек, но културологът в мен почва да се чуди, и - както винаги става, когато нямам какво точно да правя - започва да си вади изводи за нещата от живота.

Преди това обаче, искам да чуеш една приказка, драги читателю. Приказка, която всеки един от нас е скътал някъде дълбоко в спомените си. За едни тя е пълна с вълшебство и магия,  за други - с дракони.
Имало едно време едно дете - нищо особено на глед. Дете като дете - скача и търчи нагоре-надолу, реве като падне някъде и се смее,  когато е щастливо.  Нито толкова хубаво,  че лелките в парка да го заплюват да не му е уроки,  а тайно да завиждат на майка му,  нито твърде грозно,  че да я гледат съжалително как бута количката.  Нито е лигаво, нито твърде сериозно.  Дете като дете.
Първият звънец - помниш ли, когато взънна за теб, читателю, онзи първи петнадесети септември? Какво друго си спомняш от тогава?
Взето от http://www.dnevnik.bg/detski_dnevnik/2015/09/15/2608223_slovo_za_purviia_ucheben_den/
Е, дошъл денят,  когато това дете трябвало да прекрачи за пръв път прага на школото - да влезе в редиците на образованите хора,  така да се каже.  Ама,  както добре знаеш, драги читателю, децата учат заедно и ето там бил проблемът. 
Защото още от втория ден,  другите първолаци решили,  че това дете не им харесва и му казали да се маха. Училището обаче не е детската площадка,  където можеш да дръпнеш някого за плитките или да го бутнеш по лице в пясъчника като запазиш така своята територия и да пратиш натрапника да бяга при родителницата си, надувайки гайдата. 
'Адът - това са другите' е казал Сартр.  Ако питаш мен,  е бил напълно прав. Защото от този ден нататък животът на нашия герой се превърнал в истински ад.