Аве, Jobs.bg, неприоритетните те поздравяват!

Защо българските университети си търсят квоти, а не студенти и защо студентите от ТУ и УННС са колеги в Мак Доналдс.

Източник: OFFNews.bg

Имаше един виц преди години, който гласеше горе-долу следното: нека сега да поздравим абитуриентите с новата им социална мрежа Jobs.bg. Идеята на вица беше, че след края на гимназията започва истинският живот и на младите хора тепърва ще им се стъжни. 

Младежта била мързелива. Вече никой не щял да работи, камо ли да учи. Образованието ни е скапано. И прочие, и прочие...
Всичко това може да се чуе от устата на всеки втори българин (да не е и всеки). А дали е така?

В случай, че следиш новините, драги читателю, вероятно си забелязал, че преди около година някои университетски специалности бяха лишени от европейски пари за стипендии, защото, цитирам: били неприоритетни.

Ако вече искаш да избягаш в ужас, не бързай. Обещавах,  че няма да пиша постове в стил личен дневник. Иначе мога да се жалвам доста. Онова, за което искам да пиша е съвсем друго: какво се случва със студентите СЛЕД университета. Когато се сблъскат с пазара на труда и се окаже, че са неприоритетни не само за стипендия, но и за заплата.

Защо прабаба ми не е учила в Оксфорд

Или какво се върти в главата на един културолог, докато пере китеници...

Картината се казва "Жетварки". Автор е художникът Иван Ангелов

Няма как да не си виждал китеници, драги Читателю, особено ако си израстнал в България. Не се сещаш? Вероятно защото в твоя край им викат по друг начин - губери, козяци  и халища например. 

Ако пак не се сещаш - ето ти няколко картинки: 

Класически бял китеник. Взет е от сайт на фирма и за да не правя реклама, няма да посочвам източника.

А ето ги и проснати да съхнат

Във всеки случай, китениците са големи мъхести постелки или завивки - едни такива рошави и мекички - направени от вълна. Внасят малко битовост на жилището, или просто са спомен от някоя баба или прабаба. В моя случай, от прабаба ми. 

Така, след като изяснихме какво точно е китеникът, сега да видим къде е проблемът. Ако нещо служи за постелка или завивка, рано или късно ще се изцапа, нали така? А какво правим с нещата, които се цапат? Перем ги. 

Преди няколко века, една знаменита ябълка треснала Нютон по главата и на него му светнало, че има гравитация... Е, на мен ми светнаха разни неща, когато се наложи да пера китеници. Сама. Четири китеника с различни големини. Които като се намокрят тежат повече от мен. 

И така, седя си аз, пера китениците - което означава, че ползвам цялата си маса, за да мога да ги дърпам и да се опитам да ги пера във ваната - и си мисля за нещата от живота. 

Защото какво друго може да прави един културолог, докато върши тежък физически труд и умът му скучае. Разсъждава, какво друго да прави...

И така, боли ме гърбът вече от цялото пране - все пак да обръщаш мокър китеник с размери три на три и с тегло поне трийсет килограма в мокро състояние си е тежък труд - и си мисля за образованието като цяло. Викам си, за какво са ти три дипломи за да переш това чудо? Трябват ти просто две здрави ръце, време и още по-здрав труд, че да стане. 

И тази мисъл беше като ябълката на Нютон. Така разбрах защо прабаба ми, която беше тъкала китеника в ръцете ми, не беше учила в Оксфорд. Не защото са нямали пари, брат й са го пратили в Сорбоната (което обаче е съвсем друга история), а защото не е имало смисъл.