Моите Мили Клиенти

Когато си фрилансър, се срещаш с всякакви хора. Когато си фотограф-фрилансър, хората са още по-интересни. Днес, драги ми читателю, ще ти разкажа няколко случая от моята практика....

Източник: FreelancingGig

Странно е, че хората очакват да си добър професионалист, ОБАЧЕ много държат да ти плащат като на пълен аматьор. Ако може и хич да не ти плащат, най-добре - та ти градиш опит на техен гръб?! Доста странни хора ходят по тая земя, ама защо повечето все на мен попадат?

Disclaimer: Ще се опитам да избягвам имена или конкретни данни - все пак, за всеки клиент се крие някъде някой фрилансър. Ще се опитвам да избягвам и конкретни цени (за да запазим някакво подобие на корпоративна тайна все пак). 

Свещите на Диоген - в търсене на корпоративната визия

Източник: Dama.bg

Първия ми сблъсък с фрилансърството беше с Диоген. Ама не с митологичния герой, а с една негова последователка. Не, жената не е историк и не работи в някое НПО със социална насоченост. Просто жената прави свещи. Красиви свещи, впрочем. Запознахме се с нея на един базар и решихме да работим заедно. Речено-сторено. Месецът е февруари, времето - кучи студ. Та в един такъв ден чакам аз въпросната дама, за да ми даде първата порция свещи за снимане.

Аве, Jobs.bg, неприоритетните те поздравяват!

Защо българските университети си търсят квоти, а не студенти и защо студентите от ТУ и УННС са колеги в Мак Доналдс.

Източник: OFFNews.bg

Имаше един виц преди години, който гласеше горе-долу следното: нека сега да поздравим абитуриентите с новата им социална мрежа Jobs.bg. Идеята на вица беше, че след края на гимназията започва истинският живот и на младите хора тепърва ще им се стъжни. 

Младежта била мързелива. Вече никой не щял да работи, камо ли да учи. Образованието ни е скапано. И прочие, и прочие...
Всичко това може да се чуе от устата на всеки втори българин (да не е и всеки). А дали е така?

В случай, че следиш новините, драги читателю, вероятно си забелязал, че преди около година някои университетски специалности бяха лишени от европейски пари за стипендии, защото, цитирам: били неприоритетни.

Ако вече искаш да избягаш в ужас, не бързай. Обещавах,  че няма да пиша постове в стил личен дневник. Иначе мога да се жалвам доста. Онова, за което искам да пиша е съвсем друго: какво се случва със студентите СЛЕД университета. Когато се сблъскат с пазара на труда и се окаже, че са неприоритетни не само за стипендия, но и за заплата.