Когато един културолог гледа блокбъстъри

За американските "митологични филми" искрено и лично. 

Здравей, здравей, драги ми читателю! 

Знам, че мина много време, но обещавам, че нови неща ще има занапред по-честичко. Обаче за писането трябва вдъхновение, а моята муза напоследък е насочена най-вече към писане на други неща (ако ти се чете - виж тук). Това обаче няма как да не го споделя с теб, защото ми беше изключително забавно и ме наведе на някои разсъждения. Не мен, културологът в мен. 

Днес ще си говорим за филми, боксофис, достоверност и простотии, които нашите "братя" американци са творили и творят и днеска на холивудската сцена. 

Представи си мързелива неделна вечер. Няма кой знае какво за правене, а по телевизора вървят или риалитита (за тях в друг пост), или някакви възстранни филми. Та, след неколкократно прещракване между каналите, най-накрая реших да гледам нещо по-така. Блокбъстър. За Херкулес. Какво пък, ще бъде забавно. Че беше забавно - беше, но открих (не за сефте, но поне окончателно се убедих), че американски филми за гръцката митология се гледат или с Валидол, или с нещо, което да ти спира смеха. В настоящия пост ще разнищим защо. 

Когато Херкулес е кечист, а тракийските царе Резус и Котис се бият един срещу друг...

Също така Странджа прилича по-скоро на Трите Чими, а на тракийските пирове се играе див кючек...

Нищо лично към Дуейн Джонсън (известен още като Скалата), не че не му отива да играе Херкулес. Просто цялата скалъпена история не струва. Повечето филми за митологията изобщо не се придържат към нея, а в интерес на боксофиса има прибавени или изтрити пасажи. Коронният номер на американските сценаристи е да смесят митологични фигури от различни митове (които никога не са се срещали) да се бият рамо до рамо. 

Става супер забавно, когато човек види как Аталанта и Херкулес се бият заедно. Най-малкото, защото двамата герои изобщо не би трябвало да са в един и същи мит. Ама какво да се прави, ако няма готина мадама, филмът има шанс да се издъни тотално. 

Актьорският състав обаче далеееч не е чак такъв проблем. Историческите несъответствия обаче са. И на културолога в мен му вадят очите. Като начало - планината Странджа странно защо се извисява като Алпите и подозрително много прилича на Трите Чими (изключително красиво място в Италия). Не се шегувам!

Също така, как, по дяволите, тракийските царе Котис и почти митичният цар Резус воюват ЕДИН СРЕЩУ ДРУГ??? Те изобщо не би трябвало да са живели по едно и също време, но това е друга тема...Да не говорим, че тракийците на Резус са оклепани със синьо-зелена боя като келти и са татуирани като папуаси. То вярно, че изглежда по-интересно, но в древността гърците са се подигравали на траките, че ходят твърде облечени, а не че са дибидюс. Да не говорим, че армият на Котис подозрително много прилича на римски легион (червени наметала, копия и цялото друго подобно оборудване). 

Това, драги ми читателю, уж трябва да са "тракийци". Ужаст!

Обаче да кажем тези неща ги пренебрегвам, защото все пак американци са, представа нямат къде е Тракия... Това, което вече ме занитва е по време на пира. Празнува Херкулес, налива се, а около него се кълчотят знойни красавици със забулени лица (и не съвсем забулени прелести), които се вихрят в ритъма на див КЮЧЕК, от който би увиснало ченето и на най-яката тупалка в Биад. То вярно, че танцът е екзотичен, АМА моля ви се - чак пък толкова!

За капак, по време на битката, нашата прекрасна Аталанта (във филма, знойна амазонка) тръгва да трепе противниците си от КОЛЕСНИЦА.

Кадър от сцената с колесницата. Това че колесничарят подозрително прилича на викинг (и е облечен като такъв), изобщо няма да го коментирам...

Сигурно тук ще се зачудиш, драги ми читателю, какво пък толкова съм седнала да се залавям за разни дреболии. Яка ли е мацката? Яка е! Разсъблечена ли е подобаващо за холивудски филм - да! Какво повече.

Да де, ама амазонките в митологията са известни с това, че стрелят от ГЪРБА НА КОНЯ. Стрелбата от колестница е по-древна практика. ОБАЧЕ тя е специалитет на братята египтяни. Та леееко нещата издиша. Но, това дори не е всичко...

Когато някой рециклира реквизит

Когато бях малка, бях луда фенка на един филм - "Зина, принцесата войн". Много ме кефеше главната героиня - как ги трепе лошите и така нататък. Много ме кефеше героинята и ми беше пределно ясно, че образът и повечето герои са напълно измислени и залепени един за друг за целите на маркетинга. Едно нещо обаче се наби - Зина използваше нещо странно, което децата по-онова време наричахме "обръч", тъй като беше с размери на кръгъл транспортир. Няколко години по-късно, когато порастнах малко и отново изнамерих сериала, реших да проверя що за оръжие е това. Оказа се индийско, нарича се чакрам и се е ползвало допреди няколко десетилетия. Та, какво прави индийско оръжие в ръцете на гъркиня не знам коя си година преди новата ера???

Кадър от филма. Този странен обръч е чакрамът на Зина. Много ефектен на екран, признавам :) 

В Херкулес нещата са още по-трагични. Едно е да рециклираш гръцки брони и да ги наденеш на уж тракийци. Това, макар и исторически недостоверно, става. НО когато ползваш римски брони, щитове, постройка на армията, шлемове дори (при положение, че тракийските шлемове са съвсем различни по форма), нещата загрубяват. То е ясно, че средностатистическият разплут на дивана американец няма как да направи разликата, но поне от кумова срама не е хубаво всичко да се отъждествява с Рим. 

На заден план се вижда изключително притеснителен пейзаж, който е достоен или за някоя дистопия ИЛИ за някакъв фил за края на Помпей. 

Обърни внимание, драги ми читателю, на войниците на заден план. За теб не знам, обаче това не са тракийци. Ама хич. Виж, на легионери ще го докарат. 

Глупости дал Господ и съответно по време на филма аз съм като черната станция, която почва да се смее и да обяснява защо това не е така и пр. други подобни. Което доведе до логичния въпрос - защо, аджеба, американците правят филми за нещо, от което очевидно нищо не разбират???

Когато правиш филми, от които нищо не разбира

Това накара културолога в мен да се замисли за момент и да се откъсне от гледката на съвършено не на място показаните сгради тип Помпей и да поразсъждава. Митологичните филми са коронен номер на американските продуценти. Херкулес специално им е любима тема, но далеч не е самотен. Повечето продукции базирани на митологични сюжети са невероятно, ама наистина НЕВЕРОЯТНО популярни - като се започне със "Зина", която се оказа (според проучването ми) един от най-популярните сериали за всички времена и се мине през пълнометражни филми като поредицата за Пърси Джаксън. 

Като оставим настрана, че все пак гърците са измислили митологията има нещо друго, което кара американците да са толкова привързани към митологията. Липсата на история вероятно е едно от тях. Съжалявам, че звуча толкова грубо, но в България има сгради, които ги е имало на планетата три пъти по-дълго, отколкото тази държава. Триста години (няма и толкова) не са никак много за една държава и колкото и да се изтъкват и да превъртат темите за вечно преживяваната си гражданска война, или за някакви други значими само за тях събития, публиката винаги ще иска още. 

Само че, за да може един филм да се продава добре, той трябва да бъде разбираем и интересен за публиката. Проблемът е, че когато правиш филми базирани на исторически събития, те изистват много предварителни знания, с които да си обясниш какво се случва на екрана. Не всеки има нервите да изгледа тричасов филм за Втората Световна война или минисериал за Наполеон. 

Затова митологията е много евтино решение - от една страна, прилича на приказка (обичам да сравнявам митологичните истории със сапунен сериал), а от друга - е много лесносмилаема без да има кой знае колко факти, които не могат да бъдат въведени в хода на действието. Едни от най-популярните сериали през последните години са именно митологични. Без значение дали става дума за Олимп, Асгард, Дуат или някой друг митологичен еквивалент на земята на Боговете и без да се обръща внимание на това кой срещу кого се бие - Сет и Хор, Херкулес срещу Хидра или пък Тор срещу Локи - публиката се залепя за екраните, а парите потичат като река към джоба на продуценти и сценаристи. 

Когато боксофисът диктува сюжета

Дотук нищо лошо - в крайна сметка, нито съм яла и пила с митологичните герои, нито им знам адресната регистрация и датата на раждане, че да мога да кажа със сигурност кой кога е живял и как е изглеждал. ОБАЧЕ всяко нещо си има граници. Примерно - да направиш Орфей афроамериканец може и да изглежда много достоверно в контекста на мулти-култи и на политкоректността, но от гледна точка на историческите факти и антропологията и много, ама МНОГО малко вероятно. 

Впрочем, не само аз беснея за глупостите във филма за Херкулес (който вдъхнови и написването на този пост) - ето една статия, където авторът безпощадно разкъсва на парчета продуцентите за простотиите, които са натворили и за измамената публика. 

Общо-взето, дори американската публика не "пасе трева", обикновено. 

Не че виждам нещо лошо в интересна (относително интересна) история и малко екшън на екрана. Нищо подобно. Даже такива филми ми харесват. Обаче едно е да гледаш интересна приказка (все едно някой е писал фен фикшън по митологичните елементи), а съвсем друго да гледаш уж "историческа драма", която е пълна с откровени глупости. Такива примери също мога да дам достатъчно. 

Затова, драги ми читателю, когато гледаш подобни псевдомитологични или недай Боже, псевдо исторични филми - имай едно на ум.