Една метросексуална приказка

За мъжете, жените и още нещо...
Или защо имаме мозъци от Каменната ера.

Объркана работа, а читателю?
Взето от http://woodsideillustrations.com/product/maiden-vs-dragon/

Докато юнакът си депилираше краката, ламята реши да открадне момата. Момата не й цепи басма на ламята и взе, че я прати във Вечните Ловни Полета. Когато юнакът оформяше веждите си, за да е представителен за сражението с ламята, момата също беше заета. Кроеше си ново палто... от кожата на ламята... 

Това не е реална приказка - но един ден може и да стане. Защото приказките са най-простият начин да обясним на децата си как функционира светът.
Тези няколко реда се родиха случайно като коментар под един пост относно мъжко-женските отношения. В такива случаи коментарите винаги са крайни и има два лагера - жените са от едната страна на барикадата и крещят в хор "няма мъже", а от другата са мъжете, които също крещят в хор "вие и не заслужавате".

Повечето жени питат къде са мъжете. Доста от мъжете се чудят къде са истинските жени. Слушайки оръдейните залпове на двете батареи, в главата ми вече се върти една теорийка... Културологът в мен просто не може да не се изкаже.

За да ти я разясня, драги читателю, трябва да се върнем назад във времето. Както винаги. По простата причина, че може и да се смятаме за много напреднали човеци, върхът на борчето, хранителната верига, разума и вселената, обаче нашите тела (и мозъци на подсъзнателно ниво) са още в... Каменната ера. 

Нека да разгледаме един неандерталец - от сантимент към филмчето "Кро" от 90те (в случай, че не се сещаш, драги читателю - ето ти линк и ето няколко от филмчетата) ще го наречем Гог - и неговата "благоверна", която по същата гореупомената причина ще наречем Нанди.  

Героите от филмчето "Кро"
Източник:https://www.youtube.com/watch?v=FpvO9o_w5rg

Какво прави Нанди по цял ден? Грижи се за малките неандерталчета, чисти пещерата и гледа да има нещо за ядене, когато Гог се прибере. 

Задълженията на Гог са още по-прости - да "донесе мамут в пещера" и да пази Нанди и малките неандерталчета от саблезъби тигри. 

"Защо чета тия глупости?" сигурно, съвсем закономерно, вече се чудиш ти. Сещаш ли се, че мозъците ни на подсъзнателно ниво са още в Каменната ера? Това значи, че във всеки от нас живее по един Гог и една Нанди. 

Вродените поведенчески модели се променят изключително бавно. Половокодираните поведенчески модели почти не се променят, започва лекцията Културологът. На нормален език това ще рече, че колкото и разкрепостени, "съвременни" да се смятаме (или дори да СМЕ в съзнателния си живот), дълбоко в себе си се опитваме да следваме генетично заложените поведенчески модели на своя пол. Тези модели обаче не са се променили много от времето на Гог и Нанди, без значение, че по земята вече не скитат стада мамути и че върхът на стила не е огърлица от зъби на пещерна мечка. Ако закодираните поведенчески модели не отговарят на действителната ситуация и състояние на индивида - настъпват личностни кризи. 

Това е и една от причините поклонниците на Дъгичката (гейове, лесбийки, бисексуални и прочие) да имат такъв проблем да признаят първо пред себе си и после пред другите какви са точно. Дълбоко в себе си те отначало усещат нещата като погрешни, когато споделят с близките си, много често реакцията е негативна именно заради тези вродени модели. "Къде сбъркахме с детето?!". 

Да се върнем обратно на метросексуалната приказка. Все пак тук говорим за мъжко-женските отношения. Нещо откровено е сбъркано в приказката, нали? Хуморът в цялата история е именно от "обърнатите роли". Забелязваш ли, драги читателю, как звучи изразът - обърнати роли? Защото всеки един от нас има роли, които играе в живота - съпруг, баща, брат, син, приятел, любовник; майка, сестра, съпруга, дъщеря, приятелка, любовница... С течение на вековете тези роли са придобили определени правила на "сцената". Появила се е пиеса, написана незнайно кога, и без да знаем репликите, трябва да играем в нея. 

Ако не си четеш репликите както трябва, или не знаеш точните движения, пристига режисьорът (в главната роля - будната съвест на квартала) и те плесва през пръстите. Така е било винаги. 

"Да бе, да!" мислиш си ти раздразнено. "Сега остава да каже, че е имало обратни и преди нашата епоха и че метросексуалността не сме я измислили ние."

Точно тук оцели в десетката, драги читателю! Защото нищо не сме измислили ние. 

Да започнем с "обратността" и "метросексуалността". Сега ще си поиграем на асоциации. Сещаш ли се кой е това? 

Източник: http://www.bloodygoodhorror.com/bgh/podcasts/episode-300-this-is-your-life-bgh

Не, Джерард Бътлър не се брои. Става дума за Леонид - онзи митичен цар, който със своята "шъпа спартанци" удържал "сганта на Ксеркса", както цветисто се е изказал Вазов преди стотина години. Ако вече се чудиш каква е връзката, драги читателю, това е напълно нормално. Защото тази връзка е малко известна.

В учебниците пише, че спартанците били героичен народ от воини - обучавали в бойни техники дори жените си и били строги с децата си от най-ранна възраст. Дори изхвърляли болнавите новородени от една скала, защото не можели да бъдат от полза на общността. Дотук добре, това е вярно. ОБАЧЕ има и една друга история, която нарочно не се споменава в учебниците, за да не мъти мозъците на децата. А именно, че връзките с мъже са целенасочено поощрявани в спартанското общество, за да може да изпитват истинска привързаност един към друг и да са по-добър екип в боя. Ако един хоплит (тежковъоръжен воин-пехотинец) си има дружка в своята си част, има много по-малък шанс да "забегне" по някоя фуста и да руши морала в частта. Не ми вярваш, може би - ето ти един линк (много хубав и подробен филм за спартанското общество - на английски - жената е историк). 

Пак от филма 300.
Взето от https://www.pinterest.com/prizefighter68/300/

Което обаче не означава, че спартанските мъже не са имали съпруги - точно обратното. Всеки е трябвало да създаде потомство, защото така "подпомага държавата". Няма такъв филм като "вечен ерген" - трябва да се "произведе" следващото поколение воини.

Ако още не схващаш каква е връзката между онова, което говоря, драги читателю, спокойно, нито един от нас няма нужда да посети едно заведение помещаващо се на четвърти километър. Просто връзката е омотана като връзките на третокласник. 

Спомняш ли си Гог? Какво трябваше да прави той - да носи мамут в пещерата и да пази потомството. Какво е трябвало да правят спартанците? Воювали са с всички. Чисто и просто мъжкото в мъжа се проявява, когато има заплаха - враг пред портите или паяк във ваната. Тогава той трябва да стисне зъби и да се прояви - храбро да заличи косматокракия нашественик или да вземе оръжие да брани родината си. Това е изконен мъжки инстинкт - да защитава. 

При жените нещата стоят по-иначе. От времето на Нанди насам нещата са се усложнявали със всяко изминало столетие. Увеличавали са се както нормите, които една жена трябва да съблюдава, така и задълженията и уменията, които трябва да има. Женският инстинкт пък се проявява в мирно време - при критични ситуации, много жени могат да се държат по-мъжки от доста мъже. 

Замислял ли си се защо жените раждат, драги читателю? Тук нямам в предвид биологичните функции, а какво се случва по време на едно раждане. Жената се пъне, пищи, боли я и се мъчи да изкара малкия човек на бял свят, а междувременно бъдещият татко (който в повечето случаи няма смелост да стои дори в коридора да слуша писъците) се напива до безсъзнание от ужас в очакване на резултата - живот или смърт. Така е било от най-древни времена. 

Да вземем за пример жените на викингите - те са знаели да се бият (някои даже са ходели на война наравно с мъжете), имали са право на развод и да притежават имущество и какво ли още не. И всичко това заради факта, че мъжете им са били твърде дълго на война някъде отвъд морето, т.е. и да искат, няма как да се грижат за тях. 

Една от героините от сериала "Викингите", ако не се лъжа.
Източник: https://www.pinterest.com/pin/296745062923965767/

Монетата обаче има и друга страна. 

За тази цел ще трябва да се върнем отново назад във времето, но този път ще посетим друга точка на картата. Египет по времето на фараоните (не, Клеопатра не влиза в сметката, тя в същност е гъркиня... говоря за времената 1000 години преди нея). 

По онова време жените са наследявали имуществото. Едно момче не получава нищо и единственият начин да се сдобие с нещо е... бракът по сметка. Жената има право на развод и е лице пред съда. Децата се кръщават по майчино име, не по бащино. Еманципация, за която дори съвременните жени не могат да мечтаят. В същото време мъжете са истински метросексуални - с грим, перуки, епилация и всичко останало.

От далеч е малко трудно да разпознаеш кой кой е, нали?
Източник:
http://www.dailymail.co.uk/sciencetech/article-2333517/A-gift-gods-Ancient-Egyptians-wore-jewellery-5-000-year-old-meteorites.html

Във всеки период от световната история, когато е имало достатъчно мирно време, мъжете са залитали към метросексуалност, а жените - към еманципация. Същото се е случвало и когато мъжете са били твърде далеч от дома за твърде дълго време. Когато времето е бурно и ма война обаче - нещата коренно се променят. По простата причина, че не е имало време за това. Ако къщата ти гори, а на оградата са набучили главите на цялото ти домочадие, няма да имаш време да мислиш за разкрасяване и други подобни. 

Това се е случило в древността, античността, средновековието го пропускаме по обясними причини, ренесанса и нататък. Във почти всяка една епоха е имало периоди на "обръщане на ролите". По времето на Шекспир, мъжете са носили корсети. Мъжете от 18ти век са носели дъъълги, дъъълги перуки (косите им също не са били от най-късите по днешните стандарти). И това са само няколко примера. 

 Общо взето, светът не върви на добре, откакто съществува. 

Добре де, след като го е имало и преди и хората са оцелели, къде точно им е проблемът на днешните хора? Защо е тая война и защо няма ни жени като жени, ни мъже като мъже?

Отговорът е именно във войната. Втората Световна война. 

Плакат от Втората Световна, призоваващ жените във Великобритания да се запишат на работа, за да спомогнат за победата.
Източник: https://en.wikipedia.org/wiki/Women_in_World_War_II

Допреди войната, жените са били именно такива - жени, майки, изобщо женствени до мозъка на костите си. Светът е бил подреден, поне за известно време. Войната обаче разбива статуквото - светът, какъвто са го познавали преди, се срива пред очите им, статуквото е направено на пух и прах. Боксуващата икономика (това важи за всички държави по онова време) е изправена пред два избора - фалит (защото войната е много, повтарям МНОГО скъпо удоволствие) или нова работна сила. Жените са идеалната цел - не ходят на война, но пък са в трудоспособна възраст. 

Това поставя началото на края на "спокойния и подреден" живот на мъжете. Защото веднъж почувствали се по-самостоятелни и значими извън кухнята, жените не желаят да се върнат отново в подчинената си позиция. Бавно, но сигурно обществото започва се променя. Ролите също се променят. Само че не със същите темпове...

Днес е едва ли не смешно и дори жалко, ако една жена стои у дома и е просто домакиня, без образование, без кариера и без реален живот извън прага на дома си. От друга страна обаче, ако един мъж си остане у дома, за да помoгне с отглеждането на децата и, недай си Боже, ГОТВИ - то той веднага бива заклеймяван като "мека китка", мъж под чехъл и прочее други епитети. 

I want to break free - епична песен и още по-епичен клип...
Източник: https://www.pinterest.com/pin/181058847491140758/

Причината? Отново онези дълбоко вкоренени поведенчески модели и нашите "пещерни" мозъци, които отказват да приемат, че нещата вече не опират до "мамут в пещера". 

Мъжете искат до себе си (в повечето случаи) жена, която да ги допълва и подкрепя в трудни моменти. Да де, ама това не се вписва с образа на Нанди, която бави неандерталчетата (онзи образ, който има пещерния мозък). Жени, които "висят" врата на мъжете си, без да имат нито конкретна професия, нито принос към семейството, са чиста проба кифли. И следователно - не особено подходящи за оцеляване в съвременното общество. За съжаление обаче, пещерният мозък избира точно тях, защото съвпадат по-добре с модела на Нанди. Те няма да са заплаха за мъжа (и огромното му его), ще са покорни и ще си стоят вкъщи да бавят неандерталчетата. Съвременната жена много повече би приличала на викингската жена - свикнала да се бори и да оцелява в света на мъжете, наравно с тях. Само, че съвременното общество не е това на викингите и вместо като подкрепа, на подсъзнателно ниво (отново пещерния мозък) възприема подобни индивиди като заплаха. Мигар докато спи, Нанди ще вземе да го тупне с бухалката по главата и той ще се пресели във Вечните Ловни Полета...

От друга страна, пещерният мозък на жените ги кара да търсят мъж, който "ще носи мамут в пещера", обаче искат от съвременния Гог доста повече, отколкото иска Нанди. Искат уважение, но и смелост, искат да са равни, обаче не съвсем (сещате ли се - да ти държат вратата, обаче ако може той да плати сметката). По-слабохарактерните, "женствени" мъже, се смятат за заплаха - на онова, което е изконно женска привилегия - глезенето, показването на емоции, слабостта. Всяка жена се дразни, ако трябва да бъде силна за двама и да играе "мъжът в семейството", най-малкото, защото пещерният мозък започва да се чуди за какво е този Гог. Като един паяк не може да убие. Или не знае от коя страна се хваща брадвата или как се цепят дърва... Как такъв мъж би "носил мамут в пещера" и ако жената трябва да го носи, то за какво й е той (Гог, не мамута)?

Източник:http://www.clipartkid.com/clip-art-busy-working-mom-cliparts/

Сложна и оплетена работа, нали, драги читателю?

Тук трябва обаче да прибавим и още един проблем - освен пещерния мозък, който работи с поведенчески модели от преди хиляди години, има и други привнесени модели, които се втълпяват на децата от най-ранна възраст. Досети ли се вече кои са? Точно така, приказките. Защото именно те запознават децата със света.

Досещаш ли се вече коя е тя, драги читателю? Да, Пепеляшка. Поредният пример за насадени поведенчески модели - принцът не се отказва да търси "своята истинска любов", а бедното момиче става принцеса въпреки злите си доведени сестри и мащехата си. И е възнаградено за покорството и тежкия труд. А защо я харесва принцът? Защото е неземна красавица. После се чудим как се раждат клишетата...
Източник:  http://newromanticist.com/2016/movie-review-the-martian/

Замислял ли си се някога защо приказките на Братя Грим за деца са силно цензурирани в наше време? Ако този факт не ти беше известен досега, драги читателю, ще уточня - оригиналните приказки са пълни с кървища, кланета и други подобни изпълнения, които са били "изтрити с гумичка" от съвременния вариант, за да не травмират децата. Простото обяснение е, че по времето, когато тези приказки са създадени и са се запечатали в родовата памет (приказките възникват като устно творчество и се помнят на изуст) светът е бил кървав и жесток и децата е трябвало да се подготвят за това от ранно детство. 

Днес, за щастие, нещата не стоят така в повечето страни и затова и приказките са цензурирани. На едно средновековно дете оригиналът на приказките на Братя Грим не би направил никакво особено впечатление, докато на някое днешно би донесъл посещение при психолог. Както и да е...

Точно приказките насаждат други поведенчески модели - за "принцът на бял кон", "неродената мома", "златното момиче" и прочее. Все млади, красиви и работливи момичета, които с много труд печелят брак с мечтания мъж. Всички тези приказки пълнят главите на децата с поведенчески модели. Неусетно и много, много качествено. В главите на момчетата се загнездва образът на "неродената мома", подпомаган от постоянните майчини хвалби, че "Ти си ми единствен и неповторим, не се е родила тая, която ще те заслужава, миличък." и те израстват убедени в собственото си превъзходство, само защото са се родили мъже. Ако си направите експеримента да проучите колко от мъжете около вас, които открито демострират открито неуважение към Евините дъщери, са били глезени от майките си - обзалагам се, че ще има почти 100% съвпадение. 

Ако той е на 30, живее с вас и си няма приятелка, много е вероятно причината да е във ВАС.
Източник:http://abusesanctuary.blogspot.bg/2005/05/how-to-deal-with-overbearing-mother.html

Зад всеки един "задник" стои майка, която го е глезила, обгрижвала и някъде по пътя е забравила, че мъжленцето, което отглежда, може и да е нейно творение, но един ден ще бъде "ползвано" от някоя млада жена. Ако до 25 му събираш багажа, обаждаш му се по пет пъти всеки ден и контролираш всяко негово движение, на какво точно го учиш? Да бъде мъж, или да бъде мекотело с неопределен пол?! Жените, които имат синове, по някаква причина (известна на науката като "Едипов комплекс") решават, че след като съпругът им не е идеален, те ще превърнат сина му в идеалния (за тях самите) мъж. И така унищожават всичко мъжко в момченцето. Всякакви опявания за "ще паднеш, ще се изцапаш" и постоянното "пазене" от съученици, учители и всякакви конфронтации е мечешка услуга. 

Защото младият човек израства с погрешната представа, че Мама винаги ще е там, за да свърши работата вместо него. Ако не е мама, то ще бъде съпругата. Щом Мама се държи така, то това е правилното - Мама не може да греши. Значи така трябва да се държат всички жени. В резултат на което младият мъж се обръща към други дейности - които не са източник на конфронтации с майка му и не изискват от него да прояви характер. Така се раждат "метросексуалните". Не в утробата на майка си, а под нейната постоянна опека. 

От друга страна, пак в същите приказки, има заложени поведенчески модели и за момичетата. Да са пасивни и женствени и да чакат "принцът на бял кон" да ги спаси от сивото ежедневие, ламята или какъвто там е проблемът в живота им. Проблемът обаче е, че повечето приказки са измислени през Средновековието, когато нещата наистина са се рашавали на върха на копието. А както видяхме, днес далеч не е така. 

Ако дъщеря ви изглежда така, не е само заради тийн годините. А заради поведенческите модели, които сте натикали в главата й със собствените си ръце.

Какво се случва, ако в едно семейство се роди момиче? Ще ви кажа от личен опит - има един много разочарован баща. Моят, примерно, е бил сигурен, че ще има син. Да, де, ама съм се родила аз. Момиче - след като две поколения по ред се раждат само момчета. Какво най-често прави разочарованият татко? (не ме разбирайте погрешно, дори и да е истински радостен, че вече е баща, във всеки мъж се крие едно подло дяволче, което нашепва, че ако детето е било мъжко, е щяло да бъде още по-добре) Решава, че нищо, че няма малък мъж в семейството, той ще възпита детето си като такъв. Майната й на биологията!

Така момиченцето получава от приказките своята доза от поведенчески модели как да бъде женствена, но у дома получава противоположна информация. Тате я учи да се бори сама, да се справя (да слага контакти или да цепи дърва) вместо да й обясни, че трябва да търси мъж, който да може всичко това, без тя да се нагърбва с тези дейности. Ако момичето няма майка-кокетка или пък приятелки, които да се държат различно от нея, тя ще израстне като мъжкарана. Която не е научена как да бъде истинска жена. И която, неминуемо ще се дразни на всеки Адамов син, който не може да върши всички онея неща, на които я е научил Тате, нея - момичето. А всъщност, някъде дълбоко в себе си, тя ще продължи да чака "принца на бял кон". Защото Нанди не е умряла в главата й. Просто системно е била заглушавана. 

Постер - отново от Втората Световна война - убеждаващ жените, че могат да се справят с мъжката работа. 

Трябва да отбележим, драги читателю, в защита на мъжете, че жените донякъде са си виновни сами. От Втората Световна война насам, те искат все повече и повече права. Дотук добре, прекрасно. Обаче за да ги получат, те тръгват да се доказват, че "могат всичко, което правят мъжете" и се нагърбват със все повече и повече задачи. Само че старите, изконно женски задачи все още им висят на врата. Няма кой да измие чиниите вместо теб, или да преобуе детето, или пък да сготви. Това си е твоя, женска работа. Ама въпреки това си длъжна да вършиш и мъжката работа (да печелиш пари, да закараш колата на сервиз, да ръководиш екип и пр.), защото иначе как ще докажеш, че си съвременна "еманципатка". 

Така, малко по малко, мъжете са се видели "слободни" - щом като и жената ще работи, натискът да бъдеш успешен и силен, за да има семейството ти какво да яде, отслабва. Така и ти, лека-полека, понеже има кой друг да ти върши работата, също отслабваш. Ставаш по-малко мъжествен, по-малко мъж дори. Защото разчиташ на жената до себе си да върши онова, което ти не можеш или те мързи да вършиш. Това се е случвало във всички епохи. В нашата започва да се проявява през 60те (сещате се, дълги коси, свободна любов и прочее) - освен като бунт срещу статуквото, това е и бунт срещу наложените социални роли. И от тогава насам нещата стават все по-драстични. 

Така, малко по малко, и хормоните започват да си играят ролята. Жените развиват повече мъжки хормони - защото за да се държиш като мъж, трябва да има нещо, което да ти помага да го правиш. Женските хормони те избиват към кокетство, контене и рев. Мъжките към борбеност, свирепост и целенасоченост. (Знам, че звучи твърде сексистко, драги дами, но за съжаление нещата стоят точно така. Нанди не е създадена, за да убива мамути, а Гог, колкото и да се пъне, не може да роди неандерталче.). Затова, ако искаш да си част от съвременното (мъжко) общество на състезателен дух, напредък, съперничество, възход в кариерата, трябва да заприличаш мааалко повече на мъж. Дори само в облеклото - сещате ли се за панталоните и какъв фурор са били в началото на 20 век? Това е била първата крачка. 

Ето така са изглеждали жените (някои революционно настроени сред тях) през 20те години на ХХ век. Тогава те облекли мъжките дрехи в опит да покажат, че са нещо повече от "фусти". И това било началото на края.
Източник:https://www.pinterest.com/pin/206532332887693751/

Проблемът е, че малко по малко, влизайки първо в дрехите на мъжете, жените са започнали да изземват ролите им. Без да имат избор да се откажат от своите. И така, поколение след поколение, са позабравили как да бъдат истински жени. Всяко следващо поколение е предавало на децата, че трябва да бъдеш борбена и да имаш добра професия, да си независима. И някъде в тази независимост се е появил проблемът. Сещате ли се за пещерния мозък и как той не харесва подобни неща?

Това, че няма мъжка професия, която да не може да върши една жена е пълен мит. Ако не мислите така - пробвайте се да нацепите дърва или да прекарате тон-два пясък с ръчната количка. Чисто физически (не психически), жената е създадена с по-слаба костна структура, по-малко мускули (като сила, не като количество) и следователно и да иска, трудно би могла да се справи със задачите, които един мъж би вършил. Няма значение, дали мъжете се справят по-добре, просто на техните тела им е по-лесно. 

Ако вече надигате вой и ме обявявате за идиотка, мили дами, нека ви напомня един дребен факт. Биологичен, червен на цвят и пристигащ на около 28 дни. Сещате се нали - онова митично нещо, от което мъжете бягат като от Дявола, а жените тайнствено наричат "цикъла". То е и ключът от палатката ЗАЩО има неща, които една жена просто не може да прави. Цикълът ни мъти главите (признайте си го, дами, по време на цикъл мислите мааалко по-различно или поне възприемате света по друг начин), защото хормоните в организма ни започват да беснеят. Цикълът е болезнен и ни излага на опасност - представете си Нанди в цикъл, която трябва да ходи да лови мамути - те ще надушат кръвта от километри. Цикълът може да ни убие, ако настъпи някое усложнение (като това кръвта да не ще да спре, например). Един мъж може да изкара доста по-дълго време некъпан и без особени запаси от вода на самотен остров. На жената личната хигиена ще й е доста по-голям проблем. Нужно ли е да изброявам защо, когато става дума за много силови или опасни дейности, е по-добре да оставим Гог да се прояви, вместо да се правим на героини? Жената не е създадена за тежък физически труд. Точка. 

Сещате ли се за "Корабокрушенецът"? Ако Том Ханкс беше жена (не ако си смени пола, а ако героят беше героиня) изобщо нямаше да изкара толкова дълго на самотния остров. Не че се съмнявам в способностите на жените, но при първото гинекологично възпаление може да се стигне до сепсис и тогава - сбогом жесток свят!
Източник:http://www.etonline.com/movies/159288_tom_hanks_reunites_with_wilson_volleyball_from_cast_away/

И така, стигаме до основната причина за войната между половете - сети ли се вече, драги ми читателю? Това е именно несъответствието между "пещерната реалност", в която живее мозъкът ни и реалността, в която живеем ние. Защото нашият мозък отказва да приеме, че нещата стоят по друг начин. В днешно време една жена трябва да е успешва и силна във всичко, което прави. Обаче, ако не е създала семейство и още няма деца, нещо я гризе - биологичният часовник тиктака. Пък и пещерният мозък все се надява, че няма тя да се налага да "носи мамут в пещера", а ще се намери един свестен Гог. От друга страна - това не е нужно на един мъж - ако той е успешен, то неговата основна мисия в живота е изпълнена. Мама, го е научила, че няма достойна жена за него, и затова той чака жените да го "ухажват". От друга страна обаче, пещерният мозък се страхува от подобни жени (щом като проявяват мъжки качества, може да са агресивни - и тогава какво - Вечните Ловни Полета, ако тя се ядоса) и мъжът несъзнателно страни от подобни жени. Затова няма жени. Жената пък се дразни ако трябва да сготви, изпере, изчисти, облече и подготви децата, подготви мъжа си и накрая седне в колата, за да ги закара всички до морето, на мястото, което тя е открила и за което тя плаща. Затова няма мъже. Просто всеки търси нещо, което няма как да намери. 

Това не е нормално!

В живота нещата са или... или - не може хем мъжествени и борбени жени, хем нежни създания. Ако едното го има и другото го има, то едно от двете е преструвка. Същото важи и за мъжете - или "носи мамут в пещера", или ти съчувства като си в цикъл и плаче с теб на романтичните филми. Ако прави и двете - то едно от тези две не му е по сърце, но го прави, защото е важно за теб. 

Какъв е изводът от тази метросексуална приказка в началото? Щом като статуквото не ни харесва, значи нещо трябва да се промени. Най-лесно е да започнем от себе си. Ще е трудничко (предвид какво се е натрупало през годините), но е възможно да успеем.

Задръжте вратата на входа за жената, която носи торби. Направете комплимент на колежката (дори да ви изгледа гадно, уверявам ви, че вътрешно ще й стане приятно, че сте забелязали външния й вид и го оценявате). Убийте оня паяк зад шкафа в кухнята или закарайте колата на годишен технически преглед вместо нея. Току виж се окаже, че имате до себе си истинска жена, а просто не сте й позволили да се покаже. Бъдете силен и може би тя ще си позволи да бъде слаба и да се възхити на вашата сила и умението да "носите мамут в пещера". 

Важен е жестът.
Източник:https://www.jamesvincent.life/how-women-that-chivalry-isnt-dead/

Направете му закуска. Не е нужно да е върха на кулинарното изкуство - и филия намазана с лютеница ще е достатъчна. Усмихвайте се. Облечете красива рокля и го изненадайте като го посетите на работата му за да излезете заедно на обяд. Позволете му да смени крушката в хола, без значение, че ще го направи по-бавно от вас. Споделяйте му проблемите си, вместо нон-стоп да му опявате, че не ви разбира. Може пък да има решение за тях, което ви е убягнало. Позволете му да бъде мъж и току виж се окаже, че той Е такъв. Просто досега не е получавал поле за изява.

Позволете на дъщеря си да бъде момиченце - с краденето на гримовете на мама, лакът за нокти на 12 или безкрайното пазаруване, защото "няма какво да облече". Научете я да се справя сама, но й покажете, че това не е нейно задължение, а умение за оцеляване. Че не е длъжна да бъде "мъжко момиче", за да я обичате такава, каквато е. Покажете й, че винаги може да разчита на вас, че ще сте до нея, за да я подкрепяте и пазите. От "лъжливите принцове", фикционалните приятелства, случайните непознати... И от самата нея. 

Позволете на сина си да бъде момченце - с цапането и тичането нагоре-налолу из парка, с излизането с приятели да "скейтва", с нескончаемото гледане на футбол и Формула 1. Оставете го сам да избира накъде да поеме и му позволете да носи отговорност за постъпките си. Научете го да готви и да се пере, но не му втълпявайте, че това е мисията му в живота и, че не се знае на каква мърла ще попадне, а че просто трябва да може тези неща, за да се справя сам с живота. Оставете го да дивее с баща си и да вършат "тежка работа" заедно - така ще се научи какво трябва да прави в бъдеще. Оставете го да се изнесе от вкъщи след гимназията. Не се опитвайте да подложите всяка от приятелките му на "Сървайвър" само и само, за да я изгоните. Дайте му да разбере, че винаги ще го обичате така, както никоя друга жена не би могла, но че неговото бъдеще е именно с друга жена. Която е различна от вас. Покажете му, че винаги ще сте насреща, ако му се е прияло любимото ястие или трябва да се зашие копче. Но му покажете, че вие сте неговото минало, а настоящето и бъдещето той трябва да изгради. Сам, по мъжки. 

Всеки сам пише своята приказка. И сам избира кои да са героите в нея. Ако не искаме да разказваме на децата си метросексуалната приказка от началото на поста, то нека не превръщаме живота си в такава. Ако природата ни беше създала да вършим всичко сами, щяхме да сме хермафродити. Обаче не сме. Има мъже и жени, ин и ян. И колкото и да се дърляме, мразим и критикуваме, имаме нужда едни от други. 

За да можем един ден да започнем с "имало едно време..." и да има кой да ни слуша в захлас. 

Източник:
http://www.dailymail.co.uk/news/article-2418076/Third-parents-longer-read-bedtime-story-children.html