По изпитите, но не в Свищов

За българската образователна система, искрено и лично. Или защо не трябва да риташ срещу ръжена.

Стената на Плача - или стената на Химическия факултет на СУ, където изнасят резултатите от приемните изпити

Ако досега не ти е станало ясно, драги ми Читателю, аз не съм съвсем нормален човек. Ако се чудиш защо - скоро ще разбереш. За тази цел обаче, ще трябва да се върнем малко назад във времето... През далечната 2011, която ти, Читателю, навярно си забравил, защото не е била важна или изпълнена с особени вълнения. За мен 2011 обаче беше - ако трябва да ползвам клишето - съдбовна. В следващите редове ще разбереш защо. 

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: Обикновено тази история ми отнема около час и половина, за да я разкажа устно. Затова - прецени хубаво дали имаш толкова време в момента. Имаш? Добре. Сега върви в кухнята и си вземи няколко неща:

1. торба чипс/пуканки/салата - с други думи - нещо за мезе

2. валидол/валериан - с други думи - нещо, което да ти пречи да припаднеш (я от ужас, я от смях, я от недоумение - виждала съм всякакви реакции)

3. вода, че да преглътнеш горните две.

Взе всичко? Прекрасно. Сега се настани удобно и слушай тогава...

Това е историята на една не много убедена какво точно иска студентка, която очевидно има твърде много енергия и време за губене...

По зодия съм Водолей. Ако това, Читателю, не ти говори нищо, ще уточня - водолеите са идеалисти, които безкрайно много мразят някой да ги слага в рамки и съответно имат в известна степен някакви творчески наклонности. Това често пък води до странни залитания, странни идеи, абе изобщо - странни хора, които създават пълен хаос около себе си. 

Ако зодиите бяха бабички. Идеалната представа за Водолея - вечно се бори за нечии права и е странен.
Източник: http://jenite.bg/Галерии/Ако-зодиите-бяха-бабички_l.g_i.327708_sii.1054879.html#gallery

Никога не съм се смятала за идеалист. До миналата година. Обаче прозрението дойде след дълга борба с вятърни мелници и също толкова вятърничави идеи и планове. Ама който няма глава, има крака. В моя случай - който няма план какво да прави със себе си, почва да си дири призванието по прашните пътища на българската образователна система.

В началото бе Словото. В моя случай, словото, което майка ми ми дръпна една приятна октоврийска вечер в единадесети клас. Сещаш се, от онези речи, които само майка ти може да държи. Дето като я слушаш, се чудиш дали ако тя е била пълководеца на мястото на Наполеон, не е щяла да спечели при Ватерло. Това е от онези речи, които майка ти обожава да изнася - едни такива мотивиращи речи, съсредоточени върху твоята явна некадърност, тотален мързел и завършващи с редовния и невероятно мотивиращ рефрен "къде сбърках с тебе?" допълнен от дежурното "един ден ще метеш улиците".

Eй така ме виждаше майка ми... Красота, нали?
Източник: https://www.flickr.com/photos/67233917@N00/2826971831
Снимката е дело на ally mcerlaine

И така, след като моята мила майчица ми дръпна тази мотивираща реч онази октомрийска вечер, аз реших да взема нещата в свои ръце и .... да си намеря кандидат-студентски курсове.

Защото основната тема на тази реч беше именно кандидатстването ми в университета. Главно фактът, че нищо не съм направила към ужасяващо късната дата октомври в единадесети клас, което автоматично ме обрича на провал, защото сме изтървали кармичното разположение на планетите, за да започна да уча и това учене да се увенчае с успех. 

И така, окрилена от майчините упреци и твърдо решена да й докажа, че фундаментално бърка по отношение на моята природа, седнах пред компа на следващия ден. Със зрелия си (и всичко знаещ) осемнайсетгодишен мозък разсъдих, че ако ще почвам да уча нещо още от сега, ще трябва да е нещо, където се влиза трудно... А начело в този списък са две специалности - право и медицина. След няколко дълги минути на размисъл, реших, че за право имам твърде много съвест - т.е. не ставам за адвокат - и на бърза ръка реших да ставам от последователите на Ескулап (сиреч докторка). 

Мда... много филми съм гледала. Анатомията на Грей.
Източник: http://www.etonline.com/tv/161847_this_is_what_the_grey_anatomy_cast_looks_like_10_years_later/

Речено-сторено. За пет минути намерих курсовете, обадих се по телефона. Готово. Оставаше само да известя на създателите си за своето фундаментално решение...

Обаче не стана така, както си мислех - вместо да ме похвали (с нещо от сорта на "гледай какво сериозно и отговорно дете имам") майка ми се изсмя. Като спряха да й текат сълзи от очите, ми каза, че съм гледала твърде много "Доктор Хаус", "Спешно отделение" и други подобни сериали и реалността на лекарската професия няма нищо, ама НИЩО общо с моите идеалистични представи. 

Баща ми, от друга страна, беше на седмото небе - главно заради факта, че ще има още един доктор в семейството. Та тогава за пръв път ми казаха, че съм имала идеалистични представи. Естествено, грийнхорнът си остава грийнхорн, както казва Карл Май във "Винету", та изобщо не й повярвах и настоях на своето. "I ain't no quitter", така да се каже. И се записах за курсовете. Ако бях повярвала още тогава, щях да си спестя доста нерви впоследствие, но какво да се прави - младост...

Заинатих се аз като магаре на мост, че медицината е моето призвание и толкова. Майка ми беше принудена да развее бялото знаме и отпусна пари по Европрограмата "да влезе детето в университета 2010-2011". Отидох аз да се запиша за курсовете и нещата се задвижиха...

Отивам аз на курсовете - по Биология, понеже никога не ме е бивало много в задачите (по каквото и да е) - и се изправям пред страшната действителност. 

Това, драги ми читателю, е т.нар. репликационна вилка - или мястото, където ДНК (която е двойна спирала, държа да отбележа) се разплита и започва синтеза на нова верига. На схемата са показани само част от ензимите, които участват в нея. За да добиеш представа за какво става дума...
Източник: http://www.mayamarkov.com/biology/13Replicat2/13Replicat2.htm

Ако не знаеш, драги ми читателю, медицина в България се влиза трудно. Още по-трудно става, ако имаш нещастието да дойдеш на бял свят като една от Евините дъщери. Защото за да можеш да сложиш заветното д-р пред името си, или изобщо да прекрачиш прага на сградата, носеща името МУ (което значи не "ментално увредени" въпреки, че и това е добро тълкувание, а Медицински Университет) ти трябват едно 6.00 и едно 5.95 на изпита. "Какво пък толкова?" ще си кажеш ти с опита си от други изпити "Не звучи толкова страшно. Мога да се справя.". Обаче това е само част от картинката. 

За изпита по Биология трябва да НАЗУБРИШ (буквално, със се запетайките и точките и шантавите изрази) 4 учебника по Биология - за 8, 9 и 10 клас (тук са два, на две различни издателства). От всеки клас има мужду 22 и 27 теми. Всяка тема се състои от случайни пасажи от различните учебници, комбинирани в също случаен ред. Трябва да ги напишеш в реда, в който ги искат, КАКТО са написани в учебника.  Ако си включил същата информация, но с други думи се ОТНЕМАТ ТОЧКИ. Ако нелепицата дотук не те е нокаутирала, драги ми читателю, има и още - проверяващите четат работите с отворен учебник до тях - и СРАВНЯВАТ пасаж по пасаж дали си включил всичко. За капак разполагаш с 5 часа (астрономически) да напишеш 3 теми (по една от всеки клас) със средна дължина на всяка тема около 15 страници...

Аз обаче, обзета от видим оптимизъм (като се замисля сега, направо се чудя откъде идва), решавам, че ще се справя. Въпреки всичко - все пак биологията я разбирам. И започвам да уча с устрем, на който и Опълченците на Вазов ще завидят. В хода на учене научавам колко дълго време живеят моноцитите (големи, агресивни бели кръвни телца) - 1 седмица (анатомия, 8ми клас), че белите котки с гълъбовосини очи (да, драги читателю, именно гълъбовосини, а не турско сини или друг вид синьо) са глухи (скачени гени, генетика 10ти клас) и че РНК-полимеразата се движи като "шевна машина" (биохимия, 9ти клас - дословен цитат от учебника, впрочем). 

На тази са й турско сини очите - значи чува :)
Източник: http://hdcats.com/most-cute-and-fluffy-white-cat-with-blue-eyes/

Мразя да зубря, никога не съм зубрила нещо дословно и този път също решавам да уча с разбиране. Така ще ми е по-лесно да възпроизвеждам информацията, така да се каже. Уча си темите, разбирам си ги и си мисля, че съм следващата Мередит Грей. Тренират ни да пишем по 15 страници РЪКОПИСНО за час и половина (вдигни си ченето, драги читателю, напълно е възможно), набиват ни в главите страница след страница и всичко изглежда наред. За известно време. 

Източник:http://www.thegreysanatomywiki.com/page/Meredith+Grey+Photos

Това известно време продължи до следващата година, когато - окрилена от собствената си болна амбиция и невъобразим инат - тръгнах отново на курсове, този път по Химия.

Няколко думи за изпита по Химия в МУ.

Като начало, трябва да решаваш задачи. Което само по себе си не звучи зле, стига да беше само това. Лошата новина - пак имаш учебници - този път 2 - органична (която те учи как да си свариш ракия и как да направиш тротил) и неорганична химия (която може да те превърне в новата Лукреция Борджия без проблеми), но са написани на китайски (според преподавателката на курсовете, и студенти медицина трудно разбират какво пише в тях). Задачите са около 600 - по 300 за всеки вид химия - а на изпита ще се паднат по 2 от всеки вид. Проблемите обаче започват, когато погледнещ как трябва да се решат задачите. Всяка задача започва с МИНИМУМ една страница информация за елемента или съединението, което участва в нея. Тази информация се учи НАИЗУСТ и звучи все едно пишеш нов учебник по химия. След това всяко друго съединение трябва също да бъде охарактеризирано по подобен начин. Лошата новина е, че отново се проверява с отворен учебник. Още по-лошата новина е, че само преподаватели, които водят курсове (и които също са проверяващи) знаят кой точно учебник се гледа и точните фрази, които се търсят. Отново, ако напишеш същата информация с други думи, пак се ОТНЕМАТ точки. Ако просто решиш задачата, без да напишеш текста към нея - ще получиш 3, в най-добрия случай. 
Още по-лошата новина е, че към задачите на изпита има и тема - на брой са общо 30, ще се падне само една - която е странна смесица от физика, висша химия и висша математика. И която също трябва да възпроизведеш мотамо. 

Ето така, драги читателю, се получава бензен. Бензенът е едно мазничко съединение, което е в основата на половината органична химия - от него се правят найлон, бои, пестициди и лекарства (изброявам само няколко неща).
Източник: https://bg.wikipedia.org/wiki/Бензен

Лекичко обезкуражена от тези факти, аз започвам да се замислям. Бях решила, че химията ще я преживея някак си. Не съм кретен, все ще ги реша задачите. Обаче и темите преливат чашата. Започвам да се чудя ДАЛИ все пак имам чак такъв шанс да вляза, колкото ми се иска. Въпреки всичко, тук се проявява и шопския инат, решавам, че щом като съм се хванала на хорото, ще го изиграя до край. За какво трошихме пари цяла година за курсове по биология, все пак! 

Когато учиш по химия, се чувстваш като алхимик - само, че не в превръщането на оловото в злато, а най-вече с взривяването на лабораторията. Дори самото усещане, че можеш да напишеш уравнението за получаване на тротил е яко.

Така в хода на учене откривам, че след махмурлук започвам да разсъждавам как, видите ли, алкохолът С2H5OH се е превърнал в анхидрид (това се получава, когато много молекули алкохол се свържат една с друга и се отделя вода) в кръвта ми и трябва да изпия еди-колко-си вода, за да се разбие съединението. Или пък вися над тенджерата с варящото се телешко и го проклинам "Да ти се разградят белтъците, дано!" (белтъчните молекули се разграждат при висока температура) или  пък обяснявам, че съм жадна и ми трябва нещо сладко, а след това на сащисаните си спътници обяснявам, че глюкозата C6H12O6 се разгражда до вода и въглероден диоксид и други подобни. Ако още не си разбрал, драги читателю, веднъж тръгнеш ли да учиш това, то остава с теб завинаги. Тази информация се превръща в неизтриваеми файлове в хард диска на главата ти и няма как да я махнеш от там. По никакъв начин. 

И така, стигаме до заветния миг - подаването на документи за кандидатстване. Към този момент - разбирай февруари 2011 - вече на всички ни е ясно, че трябва план Б. Защото аз медицина, я вляза, я не. Видяла съм колежките от курсовете как възпроизвеждат наученото на изуст като латерни и знам, че няма как да се меря с тях. Просто нямам толкова много празно място върху харда, така да се каже. Тъй като пробни изпити по Химия и Биология има само в СУ, по съвет на преподавателката, подавам документи там. Така и така, оценката ще важи и за другата сесия...

Тук, драги ми читателю, се намесва Провидението. В лицето на моята учителка по БЕЛ (или Български език и Литература). Госпожа Провидение се обръща един ден към мен със следните думи: "Бистре, запиши журналистика, имаш шанс да влезеш, стилът ти е тъкмо като за там!". Звучи безумно окуражаващо от устата на литератор, нали? Обаче аз този литератор не мога да го понасям (да ме прощавате, госпожо, ама и до ден-днешен не съм съгласна с вас по хиляда и един въпроси) и не вярвам на една нейна дума. "С моя стил ще ме скъсат още на първото изречение." промърморвам мрачно и решаваме да запишем и един пробен по журналистика, ей така - за кефа да напиша есе. 

Така изглежда кандидатстудентската кампания в Китай, драги читателю. Според статията квесторите са ....дронове.
Източник: http://poligraff.net/статия/Дронове-ще-следят-за-преписвачи-в-китайската-кандидатстудентска-кампания/27273

Започва кандидатстудентската кампания - първият изпит е по журналистика. Аз отивам с мрачното намерение да ме скъсат, че да натрия носа на госпожа Провидение и да й докажа как от нищо не разбира. Пред ректората на СУ се събрали мадами като за конкурс за красота - натокани, облЯкани, с прическа и грим. Аз на техния фон се чувствам като клошар прет-а-порте. Ама се успокоявам, че все пак писмен ще е изпита, не устен. Преди изпита разбирам, че за журналистика имало било курсове, ама главата ми не побира защо ще те учат на писане и обща култура (в моята глава това не може да се научи за няколко седмици или месеци...). Темата на есето беше "Ах, този мол..." и аз се развихрям - почвам за чалгата, моловете и тъпите кифли, за "Стъклен Дом" и колко е тъп (в случай, че не помниш, драги читателю, целият сюжет на този псевдохит се крепи на един мол) и други подобни. И си излизам с кеф. "Ако ще ме късат, а те ЩЕ ме скъсат, поне съм написала каквото ми душа сака." мисля си аз и крача бодро по коридорите на Ректората. И тогава ги видях. Витражите. Слънцето преди обед свети точно през тях и човек наистина има чувството, че се намира в храм на познанието. Запленена от красотата им, тайничко се помолих на Свети Климент Охридски да вляза в СУ (а още не знаех, че той така ще ме чуе, че няма да иска да ме пусне, за това - по-късно.). 

Следващият изпит е по биология - пада се Репликация (копиране на ДНК). Аз - на първия ред - като чух темата - Йееес! - на висок глас. Бурен смях в залата, ама аз се кефя, защото тази тема я знам по вода. Пиша си каквото трябва и излизам обнадеждена, че може и да имам шанс. 

По химия нещата не бяха чак толкова розови, но криво-ляво се справих - със свободни съчинения, по мое мнение, но все пак. Чакаме резултати. Те не закъсняват много: Биология - 5.25, Журналистика - 5.00, Химия - 4.25. 

Аз съм шокирана по два параграфа - първо, не са ме скъсали по журналистика и второ - оценката по химия е плачевно ниска. С това не мога да вляза никъде, а курсовете са почти към края си... По журналистика нещата също не са розови - с тая оценка ако вляза, ще съм на чертата (сиреч - последна в списъка), т.е. и там не е много сигурно. Майка ми отново подхваща стария рефрен как "ще метеш улиците", а аз се заканвам да си скъсам задника от учене.

Междувременно се е заформил реален вариант Б - така и така съм в английска паралелка (в калпаво училище, но все пак в езиковата паралелка) и ще се явявам на матура по английски (щото ще ми е лесно и няма да се мъча да уча ОЩЕ неща), що пък да не се явя и на кандидатстудентския изпит? Речено-сторено и записваме и него в сметката. Колкото и да изкарам (стига да не ме скъсат, в което се съмнявах), все щеше да има какво да запиша в СУ.  Междувременно майка ми почва да се чуди "Ти като изкара по журналистика първия път 5.00 без подготовка, ако почетеш малко и се постараеш повече дали не можеш да изкараш повече?" и записваме и втори изпит по журналистика (точно тази година беше само писмен). За чест и слава.

Идва втората сесия - този път изпитите са повече - 4 в СУ и 2 в МУ и 2 матури. На матурите съм цар - 5.80 по английски и 5.75 по БЕЛ. 

По биология в СУ ми се пада "Еволюция" (или нещо такова) и аз се развихрям като добавям факти, които ги няма в учебника (защото много си падам по историята) и си мисля, че тук съм заковала шестицата. 

По журналистика се пада "Герой на нашето време" и аз също се развихрям. Предишния ден съм прочела всичките сентенции от латинския речник и мушвам пет-шест на разни места, говорим си за мутри и престъпници. Само да знаех кой го е написал това произведение, ама тцъ. Все пак съм доволна от себе си и продължавам напред. 

По химия обаче идва голямата тесла - пада се тест, който не само, че не разбирам, ами изобщо се чудя какво съм учила. Мисля си направо да си изляза с празен лист, но ме спира един дребен факт - шоколадът пред мен на катедрата. Решавам, че първо ще си изям шоколада и после ще си ходя. Докато набивам сладко обаче, синапсите в мозъка ми започват бясно да предават електрически импулси и тръгвам да пиша. Предавам с последните и си мисля, че поне съм опитала... 

В МУ нещата са малко по драматични. Като начало самата зала предразполага към драми - анатомичната аудитория на Медицинска академия е като излязла от "Тютюн". Стари изпопадали бели плочки 10х10, мозайка по пода, метални банки и една голяма каменна маса за "жертвоприношения" в средата. Честно, очакваш във всеки момент от някъде да се появи Ирина Морева. (а аз тъкмо съм чела книгата и много се отъждествявам с нея тогава...). Падат се три теми - една изрови котката ми сутринта, измежду целия куп: "Дихателна система", друга позна майка ми, също сутринта: "Произход на човека". Третата тема не я помня. Помня само, че за 5 часа изписах 60 страници и трябваше да си пристягам ръката с кърпа, защото от болка ми идеше да си я отрежа. Все пак съм доволна и продължавам напред. 

Анатомичната аудитория на МУ София. Голям зор беше, докато изнамеря снимка на това място така, че да се хваща и масата за жертвоприношения - виждаш я, драги читателю, в долния ляв ъгъл.
Източник:http://mu-sofia.bg/node/1202

Истинската драма започва на изпита по химия, няколко седмици по-късно. Това беше последният изпит, вече си знаех оценката по Биология (4.75, което според мен беше безкрайно нечестно, предвид как се бях справила - а имай в предвид, читателю, че рядко съм доволна от себе си) и знаех, че няма шанс да вляза там - не съм гений по химия, а и биологията ми беше по-силният предмет. Обаче сме платили такса за изпита и ще отида все пак. Хванала съм се на хорото, я! 

Влизам, проверяват ми билета и се оглеждам - гледам другите носят менделееви таблици (на изпита по химия в СУ ти дават служебна, но в МУ трябва да си носиш своя) и питам дали ще ми дадат служебна, защото не си нося моята. Иронията е, че съм се сетила да си взема лекарство за мазане за ръката, когато почне да ме боли. Квесторките обидено "Ние такова нещо не даваме, вземете от някого.". Аз питам пак (с последна надежда, защото без тая таблица изпитът пропада) "От съседчето може ли?". Те отговарят: "Взимай от който искаш и се връщай бързо!". Аз: "Неее, от съседчето по чин може ли да гледам?". Те, с очи като понички: "НЕ, просто вземи на заем от някого.". Аз: "Че кой ще си носи повече от една таблица?!". Те: "Спокойно, и по три-четири си носят някои.". Започвам да гледам като жално кученце и почвам да се моля на хората. На втория опит едно момиче се смили над мен и ми даде една малка табличка. Що не я разцелувах и си седнах доволна. Кризата - преодоляна. Чакам си задачите - вече имам таблица и не ме е страх да я използвам - на изпит по химия, тя е най-добрият пищов. Падат се утайки по неорганична (те се решават с таблицата без проблем). По органична химия задачите са лесни. За темата не ми дреме, защото отдавна съм се отказала от темите - има само три от трийсет, които мога да напиша. И, о, чудо! Пада се "Периодична система на елементите"!!! Окрилена от това, започвам да пиша като машина и излизам изключително доволна от залата. А много рядко съм доволна от нещо толкова много - бях сигурна, че съм се справила перфектно. 

Горе - долу така изглеждаше таблицата, която ми даде онова момиче. Мисля, че ми донесе късмет - още я пазя някъде.
Източник:http://www.obrazovanieto.bg/novini/mendeleeva-tablitsa/

Идват дългоочакваните резултати. СУ: Журналистика - 5.50, Химия - 4.75, Биология - 4, Английски - 5.40. Му - Биология - 4.75, Химия - 3.50?!. 

Аз съм в потрес. Дотук добре - журналистика ще ме вземат 100%, ама там дори преподавателите не ходят на лекции и не си струва много. Аз съм си начесала крастата да пиша и това ми стига горе-долу. Освен това, каквато съм нахална, ще си изкарам боя някъде като едното нищо. Английски - 5.40 дали стига за английска филология - не се знае. Медицина я стане, я - не, ама аз съм категорична, че ще е първо желание и толкова. Затова оформяме класирането като манджа с грозде - първо медицина, после английска филология, после журналистика, после културология (дам, тук се появява за пръв път, видях й учебния план и реших, че точно като за мен е измислена), а списъкът се допълва от компютърна химия, биотехнологии, новогръцка филология и други подобни.

За МУ нещата обаче не са толкова спокойни. Като видях това 3.50 и почнах да се тръшкам - то не бе плач, то не бе скърцане със зъби. Защо след като си скъсах задника от учене две години и след като НАИСТИНА разбирам задачите и мога да ги реша са ми писали толкова?! Откъде такава подигравка?! Знам, че нямам никакъв шанс, но вече сме подали документи за класиране и ще чакаме. Аз обаче съм категорична, че фармация няма да запиша, защото не ща да съм "интелигентна продавачка" и всяка фармацевтка е неуспяла докторка, пък аз така не ща. 

Стената на плача - както може да се види от датата, по онова време. Майка ми много държеше да отиде и да види. Снимките са от нейния телефон - 2 мегапиксела камера :) Но пък хубав спомен.

Излиза класирането. Естествено, нито в СУ, нито в МУ са ме приели медицина. Странното обаче е, че в МУ не са ме приели НИЩО на първо класиране. Аз започвам да беснея, че съм си губила времето и съм хвърлила усилия на вятъра за нищо. Майка ми решава да провери минималните балове - и тук идва парадоксът - има хора с по-нисък бал, които са приети дентална медицина (при мен второ желание) и фармация (при мен трето желание). Защото ТЕЗИ ХОРА СА ПОСОЧИЛИ ВЪПРОСНОТО НЕЩО КАТО ПЪРВО ЖЕЛАНИЕ. WTF??!!?! 

Нали уж се класира по БАЛ и по ЖЕЛАНИЕ?!. Майка ми решава да се разрови в нещата. Оказва се, че това се прави навсякъде другаде, но не и в МУ!!! Защото там класират първо по ЖЕЛАНИЕ без значение от бала. Падна ли ти шапката от простотията, драги читателю? На мен ми падна. Майка ми обаче не спира до тук и решава да провери кои са тия с шестиците, които са запълнили местата. Всички МУ-та в България имат електронни списъци с приетите и тя почва да сравнява. Оказва се, че ЕДНИ И СЪЩИ 100 ДУШИ ОБИКАЛЯТ ЦЯЛА БЪЛГАРИЯ И БЛОКИРАТ ВСИЧКИ МЕСТА НА ПЪРВО КЛАСИРАНЕ. За да са сигурни, че ще ги приемат някъде, после отиват в чужбина, защото местата стоят празни до 5, че и до 10 класиране!!! 

Бясна от тези факти, аз решавам да зачеркна МУ от ГРАО и се обръщам към СУ. За медицина балът не ми стига, а на мен ми е писнало от всичко. Затова решавам да не чакам второ класиране (с 23 места за момичета то няма и за къде), и да запиша план Б - английска филология. Майка ми много се мъчи да ме разубеди - все пак се мъчих две години. Аз обаче съм категорична, че ще отида, където ме искат. 

Така, драги ми читателю, станах филолог и влязох във ведрите редици на почитателите на Чосър и Шекспир. 

Вляво - Чосър - смята се за баща на английската литература. Най-известното (но не единствено произведение) е "Кентърбърийски разкази" - подигравателно и забавно разказани истории от група поклонници тръгнали към гроба на архиепископ Томас Бекет в Кентърбъри. Общо взето, осмива английското общество по онова време. Писал на средноанглийски (т.е. на странна смесица от английски с много пофренчена граматика, немсо-холандско-латинско-френска лексика и староанглийски остатъци от падежи. Ако ти настръхна косата, драги читателю, това е нормално. А обяснението за средноанглийския е доста повърхностно дори. )
Вдясно - Шекспир. Надявам се, че няма нужда да обяснявам кой е :)
P.S. Ако това го прочете преподавателката ми по средновековна английска литература - ще си изгризе дипломата от ужас...
Източник: http://ayesha3u.blogspot.bg/2013/05/english-history-joke-right.html

На второ класиране, понеже майка ми много иска да провери, балът ми стига за ВСИЧКО, ОСВЕН ЗА МЕДИЦИНА при това не достигат нищожните 2 стотни. Ако бях чакала, щях да загубя и местата, където ме бяха приели. Все едно някой от горе казва "Всичко друго - да, само това - не!". Тогава не разбирах защо. Чак на трето класиране, а беше цяло чудо, че го имаше, ми стигна бала. Капакът на глупостта беше, когато навръх 15 септември ми иззвъня телефона. Вдигам аз - отсреща служител на МУ София. С оферта - приемат ме извънредно фармация, след другите, защото те вече са започнали, а явно някой се е отказал. Аз - безкрайно изненадана - го отрязвам като тиква. Не съм съгласна с условията, нито пък с факта, че с двойки са ги приели същото много преди мен. Така, за огромно съжаление на баща ми, си останах в СУ (човекът от телефона беше много изненадан, че изобщо съм приета нещо друго, а не чакам СПУСНИ БОЖЕ МЯСТО В МУ). 

И така, 11 изпита по-късно, започнах да уча за филолог. 

Източник:http://www.idakoos.ca/tshirt+womens/philologist

Историята обаче не свършва дотук, драги читателю. Защото, както споменах по-горе, аз не съм нормален човек и не разбирам от дума. 

Година след кандидатстването разбрах защо не съм влязла медицина - просто се ангажирам твърде много с нещата и няма да живея дълго така. 

След четири години учене на филология обаче аз съм крайно разочарована от образованието, което получавам - учене на никому ненужни дисциплини и литератури, които никой извън един затворен кръг идиоти не е чувал, зарибяване с преподаване (което покрай госпожа Провидение и други като нея мразя и в червата) - съм твърдо решена да запиша второ висше, този път нещо по-смислено. Обаче нямах идея какво. 

Горе.долу и аз така се чувствах тогава. До една вечер през Декември...
Източник:https://www.nmu.edu/studentsupport/academic-major-and-career-exploration

Идеята ме тресна по главата на Бъдни вечер 2014 и изкристализира навръх Нова Година 2015. Поводът - джамборе до нас. Часът е 2 през нощта, а музиката дъни, че къщата се тресе. Викаме Органите на Реда. Органите не благоволяват да се появят преди третото обаждане. Когато се появяват, един Орган на Реда започва да ни цитира закона. Слушам го аз какво говори и в главата ми се върти, че говори пълни глупости. И в главата ми профучава следната мисъл: "Ако бях юрист, щях да го разкатая." Така, отново в момент на идеализъм, избрах втората си цел - Правото. Защото грийнхорнът си остава грийнхорн, а идеализмът умира последен. 

Майка ми отново се предава и този път отпуска пари по Европрограмата "да влезе детето в университета 2015". 

За разлика от първия път, тук съм категорична, че няма да дам един лев за подготовка или курсове. Тегля теми по история и литература от нета, намирам си старите учебници и тетрадки от 12-ти клас (добре, че всичко си пазя), купувам още един учебник по История и едно помагало с развити теми и почвам. Историята ми върви и винаги ми е вървяла, затова там просто трябва да си я припомня. Литературата ще я преживея, накак си. Две седмици преди изпитите почвам да уча. Все пак, студентка съм, имам изпити, проекти за предаване, не мога да си позволя повече. 

Разчитам на факта, че в СУ премат 180 момичета държавна поръчка. Тъй като съм завършила бакалавър, а правото излизат магистри знам, че мога да ползвам вратичката в закона, за да запиша държавна поръчка. Трябва само да изкарам бал, за да вляза - сиреч 4.50 и по двете. Вече съм стрелян заек и изпитите изобщо не ме плашат. Дори се подхилквам на "зайците". 

Минава първата сесия - литература - 4.50 (не е кой знае колко, ама аз не очаквам повече), история - 3.25 (аз съм безумно разочарована, защото Паисий Хилендарски ме прецака - такава тема се падна, успокоявам се с факта, че темата за БРЦК е още по-зле). Знам, че нямам шанс, затова се заканвам на юнската сесия да се постарая повече. Т.е. да уча реално две седмици, а не седмица по едното и два дни по другото. 

Има и още една изненада - отново се явявам на журналистика - да не би да съм изгубила тренинг. И получавам космическата оценка на писмения от почти 5.70! Затова решавам да се явя и на устния, да видя какво става.

Ако вече си поръчал усмирителна риза по интернет и търсиш как да ми я пратиш на домашния адрес, драги читателю, не бързай - аз още не съм свършила. 

Идва втората сесия, където имам късмет - по литература се падат "Гераците" и аз се развихрям като усилията ми са възнаградени с 4.75. Дотук добре. По история се падат Самуил и Петър и тук получавам най-високата оценка, която съм изкарвала на изпит за университет (а те са бая) - 5.75!!! По-висока оценка на тоя изпит няма и аз съм сигурна, че съм вътре. На устния по журналистика изкарвам 5 и също съм вътре, при това сред първите. Щастлива и доволна зачаквам да дойде време за подаване на документи за класиране. 

Пререждам ги аз тези хора на опашката...
Източник:
http://www.dnevnik.bg/live/novini_ot_vas/2013/07/01/2094020_opashka_za_podavane_na_dokumenti_za/

Времето идва през юли 2015. Безкрайно доволна отивам да подам документи и там ми се обяснява, че НЯМАМ ПРАВО. Явно съм гледала като отровена с мухоморки, защото ми обясняват защо. Вече имам един завършен бакалавър и държавата НЕ ПОЗВОЛЯВА да запиша второ висше магистър, което е с по-голяма продължителност от 2 години. Когато споменавам за вратичката в закона, ми се казва, че тя е била затворена с постановление на Министерски Съвет през АПРИЛ СЪЩАТА ГОДИНА... Ето това означава да си прецакан. Вече бясна питам - добре, аз какво да правя с тези изпити дето ги държах. Те, съвсем безцеремонно ми казват "Моли се да приемат поправката в Закона за висшето образование в Народното събрание и да има платено обучение" и ме пращат да паса. 

Оказва се, че нито един от изпитите, които съм държала няма никаква стойност. Защото съм се борила с децата за държавна поръчка. А аз НЯМАМ ПРАВО ДА ЗАПИША, без значение, че имам бал, по-висок от 90% от тях (по журналистика също). Още по-зле е, че ми го казват СЛЕД като съм си платила за 5 изпита, държала съм ги и съм губила време и пари. Плач, тръшкане, абе - Satan rules the house. Аз беснея, и с право. Вратичката в закона ми е била затворена под носа, когато е било вече твърде късно да се откажа. Още по-големият проблем беше, че НИКЪДЕ В САЙТА НА СУ НЕ ПИШЕ, ЧЕ НЯМАШ ПРАВО ДА КАНДИДАТСТВАШ, АКО ВЕЧЕ СИ ЗАВЪРШИЛ НЕЩО. Общо-взето взеха парите и казаха - "ше видим"...

Междувременно аз имам две седмици да уча за държавен изпит (писмен и устен, на целия материал). Взимам ги с отличен. 

Следващият месец минава в нерви и гризане на нокти, да приемат поправката в закона. Приемат я. Има заповед на Ректора - вътре има "Право". Още по-добре. След половин ден борба с телефоните на администрацията на СУ (защото никой не вдига) една жена се съжалява над мен и ми дава телефон, КОЙТО ГО НЯМА НА САЙТА, да се свържа с отдел "прием на студенти". Там ми казват, че това, че депутатите са приели поправката в закона НИЩО НЕ ЗНАЧИ, а трябва да се чака допълнителният прием септември месец, за да се види дали ще има бройки за платено обучение. Когато, с последна надежда, се позовавам за заповедта на Ректора (където има обявени такси за "Право-платено обучение"), ми обясняват, че и тя НИЩО НЕ ЗНАЧИ. 

Царят дава, пъдарят не дава...
Аз съм още по-бясна, но чакам платеното обучение. Както споменах и по-горе, надеждата умира последна. Септември идва, допълнителният прием - също. На сайта на СУ качили един файл. Аз го тегля и го чета благоговейно. Намирам, че има "право". Вярно - задочно, но какво пък толкова! Ще се прехвърля редовно другата година, а може и така да е по-добре...

Чувствам се като Индиана Джоунс, открил кивота и звъня на майка ми. Тя изслушва екзалтираното ми цвърчане и започва да повтаря 'scroll down, scroll down'. Решавам да я послушам и наистина скролвам до долу. Най-отдолу на документа пише с почернен шрифт следното: "Не се отпускат бройки платено обучение за специалностите медицина, право...". Не чета по-нататък, защото съм като тресната с мокър парцал. Нали уж трябваше да чакам платеното обучение?! ЗАЩО ТОГАВА НЯМА БРОЙКИ?! Решавам да звънна да питам какво е това право-задочно, което гледах в документа. След половин час борба с телефона отегчен женски глас ми казва, че това е държавна поръчка. Когато питам как така и защо няма платено, тя просто ми казва, че за каквото отпуснат - за това има бройки. И ме насочва към края на въпросния документ. 

Там се мъдрят всичко на всичко пет или шест различни специалности. Коя от коя по-тъпи.  Аз побеснявам до позеленяване, взимам една двулитровка бира и почвам да пия. Пия и рева, рева и пия. Съжалявам тъпата си глава, изгубеното време, потрошените пари, каръшкия късмет... След това ме хващат лудите и почвам да късам хартии... А после просто се свивам на кълбо и светът изчезва. 

Така минават следващите няколко дни - аз съм бясна на простотията на българската образователна система и на себе си - за глупостта да се подложа отново на това и не ща и да чуя за каквото и да е. Недоумявам как и да искаш да учиш, те ти пречат. Имам чувството, че пак някой от горе ми пречи да запиша както право, така и журналистика. Има някаква причина все едно. 

Ей това е то да си бесен...

След три дни майка ми прави плахи опити да ме придума - виж ги специалностите, имаш такива високи оценки, ако се откажеш ще изгорят. Аз ръмжа като куче, захапало кокал и посягам към алкохола. Тя пак пробва. На третия път кандисвам и ги гледам. "Кво да избирам?!" ръмжа аз "те са от тъпи по-тъпи.". Майка ми обаче не се отказва: "Ама виж, има културология, ти нали много я харесваше в 12-ти клас... Опитай поне там.". "Харесваше ми" не спирам да ръмжа аз "ама кво ще я правя. Не ми се дават пари за глупости" (все пак говорим за ПЛАТЕНО обучение). Майка ми продължава "ама може там да ти е късмета. Спомни си в 12-ти клас какво стана."

И така, все пак кандисвам да подам документи за прием платено обучение и ме приемат. И отново се оказва, че съм записала вариант Б... 

Така, драги читателю, станах културолог. 

Оказа се, че наистина ми харесва в културологията - все едно някой наистина ме е бутал нататък, още не знам защо обаче. Дори се научих да произнасям името на специалността :) Междувременно записах и магистратура ПАРАЛЕЛНО с бакалавъра, за да си довърша английската филология - та уча и за преводач, писмен и устен. Разбрах и защо някой ми е пречел да вляза право - всеки втори правист е безработен и се чуди как да се преквалифицира. 

Преди две седмици гледах допълнителния прием в СУ за 2016 година - и познай какво открих, драги читателю? Има места както платено, така и държавна поръчка, както за журналистика, така и за право. И за двете, не просто за едно от тях. Сякаш светът се е затворил, за да попречи на мен да отида някъде, където не ми е мястото.

Вероятно не вярваш в свърестественото, драги читателю. След всичко това обаче аз сериозно започвам да се убеждавам в противното. Ако бях записала медицина първия път, щяха да са ми нужни поне пет години, за да установя, че това не е за мен (защото съм инат и не се отказвам лесно), нямаше нито веднъж да получа стипендия (а именно благодарение на стипендията започнах да се занимавам с фотография) и щях да съм нон-стоп на поправителни. За изхабените нерви дори не ми се говори. Ако пък бях станала журналист, щях да се занимавам с нискоинтелигентни колеги (нищо лично, драги журналисти, но от работата на 90% от съсловието съм стигнала до такова заключение, сигурна съм че има и интелигентни хора сред вас) и да си изкарам боя, когато ме пратят да отразявам поредния сензационен протест (ако си спомняш, драги ми читателю, годините от 2011 до сега са изпъстрени с протести). Ако бях записала право, щях да затъпея до припадък със зубрене на закони без оглед на това дали ще мога да си намеря работа по специалността където и да е. Като на всичкото отгоре се състезавам с още 359 колеги годишно, които излизат само от СУ. 

Когато ти траснат вратата под носа, докато ти разтриваш цицината, някъде вече има друга врата, която чака да минеш през нея. Стига да видиш, че е отворена.
Източник:http://chooseloveoverfear.com/one-door-closes-another-one-opens/

Странно, но провидението полусъзнателно ме беше спасило от тази съдба. Като ми прегради всички възможни пътища, по които се опитвах да го заобиколя. 

Моят съвет към теб, драги читателю, е да разчиташ знаците на Съдбата (Провидението, Господ, наречи го както намериш за добре) - онова, което ТРЯБВА да стане, ще стане без усилия, онова, което НЯМА да стане, няма да стане, колкото и да се напиняш. Или ще стане, но така, че да съжалиш какво си си пожелал. Това важи не само за образованието, но аз мога да дам пример само с него. На мен ми отне шест години и почти 20 кандидатстудентски изпита, за да го разбера. 

Затова, ако на теб или на детето ти, или на друг роднина предстои важно решение, остави ги да изберат онова, което им е по сърце. Твоите амбиции, драги читателю, са твои. А всеки трябва да живее собствения си живот. Аз преследвах своите амбиции, мислейки, че това е призванието ми. Наложи се някой да ми покаже, че не това е моят път, при това два пъти. Да речем, че Свети Климент Охридски е чул онази молитва и е взел нещата доста присърце. Радвам се, че поне имах достатъчно ум да прозра кое трябва и кое не трябва да се прави. 

Понякога е по-добре да следваш знаците. 

Източник:https://www.emaze.com/@ALCOZROF/The-Alchemist