Защо прабаба ми не е учила в Оксфорд

Или какво се върти в главата на един културолог, докато пере китеници...

Картината се казва "Жетварки". Автор е художникът Иван Ангелов

Няма как да не си виждал китеници, драги Читателю, особено ако си израстнал в България. Не се сещаш? Вероятно защото в твоя край им викат по друг начин - губери, козяци  и халища например. 

Ако пак не се сещаш - ето ти няколко картинки: 

Класически бял китеник. Взет е от сайт на фирма и за да не правя реклама, няма да посочвам източника.

А ето ги и проснати да съхнат

Във всеки случай, китениците са големи мъхести постелки или завивки - едни такива рошави и мекички - направени от вълна. Внасят малко битовост на жилището, или просто са спомен от някоя баба или прабаба. В моя случай, от прабаба ми. 

Така, след като изяснихме какво точно е китеникът, сега да видим къде е проблемът. Ако нещо служи за постелка или завивка, рано или късно ще се изцапа, нали така? А какво правим с нещата, които се цапат? Перем ги. 

Преди няколко века, една знаменита ябълка треснала Нютон по главата и на него му светнало, че има гравитация... Е, на мен ми светнаха разни неща, когато се наложи да пера китеници. Сама. Четири китеника с различни големини. Които като се намокрят тежат повече от мен. 

И така, седя си аз, пера китениците - което означава, че ползвам цялата си маса, за да мога да ги дърпам и да се опитам да ги пера във ваната - и си мисля за нещата от живота. 

Защото какво друго може да прави един културолог, докато върши тежък физически труд и умът му скучае. Разсъждава, какво друго да прави...

И така, боли ме гърбът вече от цялото пране - все пак да обръщаш мокър китеник с размери три на три и с тегло поне трийсет килограма в мокро състояние си е тежък труд - и си мисля за образованието като цяло. Викам си, за какво са ти три дипломи за да переш това чудо? Трябват ти просто две здрави ръце, време и още по-здрав труд, че да стане. 

И тази мисъл беше като ябълката на Нютон. Така разбрах защо прабаба ми, която беше тъкала китеника в ръцете ми, не беше учила в Оксфорд. Не защото са нямали пари, брат й са го пратили в Сорбоната (което обаче е съвсем друга история), а защото не е имало смисъл. 

По принцип се смятам за феминистка (в известен смисъл) и винаги, когато става дума за образование съм на мнение, че трябва всеки да има право да учи, стига да иска. Образованието за съвременната жена е от съществено значение за нейното собствено самоуважение - за да може сама да си изкарва хляба и да не "виси" на врата на партньора си, за да може да се чувства независима и силна, и пълноценна. В днешно време (на повечето места по света), ако не можеш да четеш - за теб няма работа. 

Каква обаче е била ситуацията в началото на ХХ век, когато е родена прабаба ми? Мястото на жената е в кухнята, на нивата и у дома. Основната и единствена работа, която има е тежка и трудоемка не изисква много теория - да копае, плеви, сади, прибира реколтата, да носи вода от чешмата/кладенеца от километри разстояние, да пере на реката дрехите на цялото семейство, да шие, кърпи, чисти... Цял куп задачи, до една трудоемки и досадни. Нито една от тези задачи не изисква образователна квалификация - нямаш нужда от докторантура, за да хванеш и да окопаеш зелето. 

Сещате ли се за приказката "Сливи за Смет"? Каква беше основната поука от нея? Търси се работна мома, а НЕ учена
Ако не се сещате за историята - прочете тук - https://chitanka.info/text/27750-slivi-za-smet

Въртят ми се в главата тези мисли, докато бъхтя въпросния китеник, обаче културологът в мен започва да чопли какво в същност се случва - защо е било така? Какво би станало, ако една жена ВСЕ пак получи образование? 

И тогава дойде втората ябълка, пардон, прозрение. Някога за бедната селска жена е било абсолютно излишно да получи образование - излишна инвестиция, така да се каже. Все пак в едно семейство често има по четири, пет, че и повече деца. Много рядко всички те са момичета, а дори и да са - те ще отидат в чужда къща да слугуват, никоя няма да остане в бащината къща. Затова образование се дава на момчетата - нали един ден ще хранят семейство, те трябва да са учените. Така разсъждавали старите хора. На жената колко й трябва - да може криво-ляво да чете и да пише, евентуално да смята, ако е съпруга на търговец или занаятчия (че да помага със сметките). Всичко друго е излишен труд и пари на вятъра. И докато ръцете ми бяха до лактите в мърлявата пяна от прането на китеници, а кръстът ме болеше така, че все едно иска да се отдели като самостоятелна единица, разбрах със стряскащ цинизъм, че колкото и да съм против подобни заключения, това е било напълно правилно за времето си. 

Ако една жена има достатъчно образование, тя ще иска повече за себе си и за околните. Ще се стреми към повече, защото вече е познала други светове. Когато културата не е толкова развита обаче, това няма как да се случи - няма как да си мислиш за Омир и да те интересуват неговите епоси, ако децата ти плачат гладни в ъгъла или трябва да изринеш торта на прасето. Точно обратното - това ще те направи още по-гневна, ще се чувстваш зле, като безполезна и безправна слугиня, онеправдана. Ако има някакви технологии, ще се стремиш да си улесниш живота, но ако няма - това само ще те вкара в депресия. 

Следователно - колкото по-развита ш технологично напреднала за времето си е дадена култура, толкова по-еманципирани и образовани са жените й. 

Това реши културологът, докато останалата част от моето Аз се бореше с червеното космато чудовише във ваната. Няма как да обработваш земята с най-прости сечива и да разчиташ на двете си ръце, и да имаш време да претендираш за права и свободи. Няма да имаш време и сили за това, чисто  и просто. 

Неслучайно я има поговорката "Учи мама, за да не работиш". На който не му се е налагало да копае на нивата, не знае истинския й смисъл. Умственият труд може и да е натоварващ, но физическият е смазващ - той те превръща в животно в един момент. Към края на деня просто искаш храна, вода и сън, нищо повече. Когато обаче се появят начини за облекчаване на труда, започваш да имаш и други щения - за развлечения, знания, охолство...

Пирамидата на Маслоу в действие:

Ако искате да научите повече - ето линк https://bg.wikipedia.org/wiki/Пирамида_на_потребностите_на_Маслоу 

И така, ако се върнем в наши дни и се запитаме защо се е появило феминисткото движение, преди това суфражетките, защо изобщо жените са получили право на образование и защо и до днес има държави, където ги третират като вещи - ето ви обяснението. 

Ако и ние, както са правили нашите прабаби преди сто години, трябваше да копаем на нивата и единствената ни помощ в кухнята се изразява в наличието на чугунен котел, и ние като тях щяхме да сме полуграмотни и съсипани от работа. Един вид, робини на ежедневието. Нашето благополучие се дължи главно на напредъка на технологиите, които позволяват с едно натискане на копчето да получиш чисти и изпрани дрехи или за час да прекопаеш нива от десет декара. Именно това е породило стремежа към развитие, свободи и прочее. 

Жътвари по време на обяд - 20те години на ХХ век. Да ти прави впечатление, драги Читателю, че на снимката има почти само жени и деца? А жътвата е тежка работа.

В културите където се разчита на ръчен труд, жената по ценност се числи след добитъка - защото добитъкът може да бъде продаден, а жената се смята за бреме. Най-често културите, където жените нямат права, и които са технологично изостанали по една или друга причина са и патриархални.  Който е мъж се смята за движеща сила на обществото - той не е вързан за децата, когато те се родят, не зависи от месечни кръвотечения, по-силен е физически и най-важното - почти винаги остава в общността или семейството, където се е родил. За разлика от жената...Разни хора, разни идеали...

И така, докато се борех с този китеник, културологът в мен заключи, че не са виновни хората, а времето и културата. Ако самата култура е изостанала в развитието си, тогава и положението на жените ще е лошо. Не винаги, защото мъжете са виновни (да, драги феминистки), а защото - както се е случило с прабаба ми - това е излишна инвестиция. 

Така че, мили дами, да бъдем благодарни, ако имаме достъп до образование и не ни се налага да работим на нивата по 12 часа на ден, за да изкарваме прехраната си. 

Колкото и банално да звучи, да бъдем благодарни, че Индустриалната Революция изобщо се се случила, защото иначе щяхме да се намираме в положението на нашите прабаби и до ден днешен да превиваме гръб под кобилицата.