За Дядо Мраз, Санта Клаус, Свети Николай и другите...
 |
| Източник: |
Тиха коледна вечер... Навън вали сняг на парцали и двете деца, момченце и момиченце в предучилищна възраст, стоят на прозореца, допрели главички до стъклото в очакване Дядо Коледа да мине със своята шейна и да им донесе подаръци. В кухнята майката на семейството тъкмо е извадила от фурната приятно запечената коледна пуйка и я понася към хола. Там елхата стига до тавана, укасена с разнообразни играчки и лампички, пространството под нея прелива от подаръци в разноцветни опаковки, а по камината са накачени коледни чорапчета. Точно тогава през вратата млиза бащата на семейството, преоблечен като Дядо Коледа, понесъл тежък чувал с подаръци...
Не, драги читателю, това не е сцена от холивудски филм и не се разиграва в къщата на семейство Смит от Лонг Айлънд. Това е реалната Коледа на семейство Димитрови от Слатина.
Има ли нещо, което ти се вижда странно в горната история? Ако няма, значи, драги ми читателю, и твоят мозък е бил безвъзвратно промит от консуматорското общество на 20 и 21 век.
Не ти ли се струва, че има нещо нередно в цялата история? Не? Наистина ли смяташ за уместно да се готви пуйка за Коледа в България? Да, намираш го да напълно в реда на нещата, все пак всичките ти приятели правят така, няма да се правиш на назадничав с тия холестеролни свински пържоли, я!
Щом е така, драги ми читателю, аз - подобно на Призрака на Миналите Коледи от "Коледна песен" на Дикенс - искам да те поведа на едно пътешествие през времето и пространството, за да отговорим на въпроса "Кой изтъргува Коледа?". Съгласен ли си? Културологът много иска да изнесе поредната си лекция. Добре, да вървим!
Коледа преди Коледа
 |
| Източник: |
Колкото и да е странно, драги читателю, нашата история далеч няма да започне в онази далечна Първа година от Новата Ера, по време на преброяването на населението в Юдея, в онази мъничка ясла, където се е родил Спасителя. Съвсем не, защото още е твърде рано за това. Ще се върнем няколко века преди някой изобщо да си помисли да има Коледа.
По същото това време от годината (предвид не особено точния лунен римски календар, може да се каже, че датите от 17 до 23 декември са горе-долу еквивалентни на нашите дати за Коледа) римляните празнуват Сатурналия - празника на бог Сатурн. Тогава, странно подобно на Коледа в Западния свят, всички получават подаръци и не само това - по време на трите дни (!) на Сатурналия, робите заемат мястото на господарите си и господарите им прислужват. По време на Сатурналия се празнува, никой с никого не се кара и хората празнуват началото на новата година. Хората празнували у дома, като често се колело прасенце.
Добре, ще кажеш ти, римляните са имали празник по това време, но това не значи, че другите народи празнуват на същата дата. Коледа е революционна и обединява всички. Тук ще се съглася отчасти с теб, драги читателю. Датата наистина обединява всички, но не по същата причина.
Един рожден ден - много рожденици
 |
| Доста са, нали драги ми читателю? Източник: |
Християнският бог - Исус Христос - не е първото божество, което е родено на 25 декември. В същност, това е много стара и напълно езическа традиция - сирийското божество на слънцето Сол, финикийското божество Адонис, и вавилонското божество Тамус, египетските божества Хор, Озирис и Атис, бог Митра, Дионис, Хермес, Херкулес, Буда, Кришна, пророкът Заратустра (измислил религията на Зороастризма - за това друг път) и още други са родени на същата дата, при това повечето от тях са заченати непорочно. Странно съвпадение, нали? Къде се крие причината тази дълбоко залегнала традиция - божеството да е родено от девица, при това на 25 декември - по време на най-дългата нощ в северното полукълбо?
Много просто - да си спомним за какви са смятани християните в началото на своето съществуване... Сещаш ли се вече, драги читателю? Спомни си всички библейски филми, които дават по телевизията по това време от годината. Сети ли се вече? Именно - християните са започнали съществуването си като секта, отречена дори и от юдейския народ. А какво се случва с един човек (или в нашия случай - група хора), които се чувстват отритнати от своите? Започват да търсят съюзници сред "враговете" или "неверниците". Датата 25 декември е избрана за официалната дата на раждането на Спасителя едва през 4 век от н. е. - в случай, че не се сещаш защо това е важно, драги читателю, ще ти напомня, че именно по това време могъщата Римска империя се "пребоядисва" и християнството е обявено за официална религия от небезизвестния Константин Велики (който всъщност бил ревностен езичник, приел християнството на смъртния си одър) по чисто идеологически и политически причини.
А е много по-лесно да "промотираш" каквото и да е, когато се опираш на нещо вече познато. По същия начин, по който сега се адаптират рекламите по телевизията за конкретни държави, тогава са се адаптирали религиозни вярвания. Затова и всяка следваща религия започвала да заема мотиви от предишната, за да може да привлече повече последователи - когато има нещо познато, за което да се хванат, хората по-лесно биха възприели новите вярвания. Затова и датата 25 декември е толкова популярна рождена дата за толкова много божества.
 |
| Съвременна въстановка на празника на зимното слънцестоене в Стоунхендж. Източник: |
Всъщност 25 декември не е случайна дата, а датата на зимното слънцестоене - или, казано на прост език, най-късият ден в годината. Поправиха ме, драги читателю, че Зимното Слънцестоене е на 21 декември. ОБАЧЕ - първо, датата на Зимното Слънцестоене варира от година до година с часове, дори с ДНИ (от 21 до 23 декември). При това днес, когато имаме сателити, орбитална станция и атомни часовници. Някога, когато хората са ползвали лунен календар, нещата са били доста по-неточни. Затова е напълно възможно преди 2000 години датата на Слънцестоенето да не е била на 21 декември, а някъде наоколо. Освен това празниците на боговете, които се асоциират със Слънцестоенето са на 25 декември, а не на друга дата. Съвпадение? Не мисля.
Преди Никола Тесла да открие електричеството и милиарди крушки да светнат във всеки дом, хората са се страхували от тъмнината. Някои причини са били напълно прагматични - ако се отдалечиш от огъня на пещерата, току-виж си станал плячка на случайно минаващ саблезъб тигър. В по-късни времена страхът от саблезъбите тигри бил заменен от малко по-изтънчени вярвания. Саблезъбите тигри отдавна били изчезнали и човекът се превърнал в най-страшния хищник на планетата. Само че страхът, че ако се мотаеш сам в тъмното ще ти се случи нещо лошо, си останал на подсъзнателно ниво (първичните инстинкти се преодоляват най-трудно) и затова хората населили тъмните гори и поля с митични създания (спомняш ли си как баба ти те плашеше, че ако се разхождаш по двора късно вечер, ще мине Торбалан и ще те отнесе?), които да оправдават изконния страх от тъмнината. Затова и Зимното Слънцестоене е толкова тачен празник - защото от този ден нататък в северните страни денят започва да расте, а нощта да намалява.
Преди Никола Тесла да открие електричеството и милиарди крушки да светнат във всеки дом, хората са се страхували от тъмнината. Някои причини са били напълно прагматични - ако се отдалечиш от огъня на пещерата, току-виж си станал плячка на случайно минаващ саблезъб тигър. В по-късни времена страхът от саблезъбите тигри бил заменен от малко по-изтънчени вярвания. Саблезъбите тигри отдавна били изчезнали и човекът се превърнал в най-страшния хищник на планетата. Само че страхът, че ако се мотаеш сам в тъмното ще ти се случи нещо лошо, си останал на подсъзнателно ниво (първичните инстинкти се преодоляват най-трудно) и затова хората населили тъмните гори и поля с митични създания (спомняш ли си как баба ти те плашеше, че ако се разхождаш по двора късно вечер, ще мине Торбалан и ще те отнесе?), които да оправдават изконния страх от тъмнината. Затова и Зимното Слънцестоене е толкова тачен празник - защото от този ден нататък в северните страни денят започва да расте, а нощта да намалява.
Дотук проследихме корените на Коледа, драги ми читателю, затова Призракът на Отминалите Коледи иска да те запознае с един друг призрак. И да ти разкаже историята на истинския Дядо Коледа - или по-скоро на неговите прототипи (и да, правилно се досещаш, има повече от един).
Запознай се с истинския Дядо Коледа
 |
| Да, Дядо Коледа не е носил нито червени дрехи, нито е имал пълни розови бузи, а още по-малко пък е пил Кока-Кола Източник: |
Дядо Коледа никога не е носил червени дрехи и не е имал хубави пълни бузки. Образът, който ни залива отвсякъде днес, е измислен от компанията Кока-Кола, за да рекламира напитката и през студените месеци. Образът на пълния старец с румени бузи и червено-бял костюм е измислен през 1931 от един илюстратор, Хадън Съндблум. От тогава, консуматорското общество и безумния успех на Кока-Кола по целия свят налагат този символ на Дядо Коледа...
Не винаги е било така, обаче. Всъщност, преди 30те, Дядо Коледа е имал много лица, които едно с едно не си приличат. Нека да призовем тези призраци от Небитието и да видим какво стои зад масовата култура, която ни е сграбчила в челичните си лапи в наши дни.
Свети Николай Мирликийски Чудотворец
 |
| Свети Николай дава зестра на бедни момичета, за да могат да се задомят. Източник: |
Това е може би най-достоверният кандидат за образа на Дядо Коледа в Християнския свят.
Свети Николай Мирликийски започва земния си път съвсем скромно (е, може би не чак толкова) и земно - роден в богато семейство в Източната част на Източната Римска Империя (да не се бърка с Византия, по онова време, тя още не съществува с това име). Чичо му бил епископ в област Ликия, а Николай станал епископ на град Мира (в Мала Азия, в района на Кападокия). Когато родителите му починали, той раздал цялото си състояние, но тайно - така че никой да не знае откъде идват парите.
Една от най-популярните легенди разказва как един ден Свети Николай се разхождал по улиците, когато дочул как един баща се вайка за дъщерите си. Човечецът разказвал на свой приятел, че няма пукната пара, дори колкото да даде малка зестра на най-голямата дъщеря, за да може тя да се омъжи за любимия си. Бащата се вайкал, че няма да може да задоми дъщерите си и те ще останат стари моми и останалите ще ги отбягват. По онова време, ако една жена не се омъжи, тя няма как да се прехранва освен като стане уличница. Свети Николай се натъжил и решил да помогне на момичетата и клетия им баща. Решил обаче, че ако даде парите направо на бащата, той ще му се чувства задължен, а това било против принципите на светеца. Затова се върнал посред нощ при къщата на трите момичета и тайно пуснал през прозореца една кесия с пари на възглавницата на най-голямата дъщеря. После си тръгнал без никой да го види. На другата сутрин бащата вдигнал сватба - омъжвал голямата си дъщеря за нейния любим. Но след като тържеството приключило се зачудил как ще успее да задоми и другите си дъщери и се натъжил. Същата нощ Свети Николай отново отишъл при къщата на бедния баща и пуснал друга кесия с пари, този път за средната дъщеря. Това се повторило и на третата вечер и всички момичета получили зестра и успели да се задомят. А добрината на светеца останала в тайна.
Свети Николай обаче далеч не бил благ беловлас старец през цялото време. Друг разказ (този път исторически) разказва как прототипът на Дядо Коледа ударил звучен плесник на свещеника Ариан (създател на сектата на Арианите), докато той говорел. Така Ариан останал в историята като "единствения човек, който е удрян от Дядо Коледа".
Освен с тайното оставяне на подаръци, Свети Николай е известен с това, че върши чудеса (включително може да възкресява с молитвите си), покровителства моряците и пътуващите по море и изобщо е най-популярният светец в Източноправославната църква. На Запад по Никулден децата получават сладкиши или въглени (оттам и мотивите с въглените в чорапите в повечето коледни филми).
За разлика от Добрия Старец с бутилка безалкохолно в ръка, Свети Николай е изобразяван с епископски (или свещенически) одежди. Никакви пухести шапки и червени дрехи.
Ако това ти се вижда твърде странно, драги ми читателю, чакай да видиш как изглежда Дядо Коледа за децата от Далечния Север...
Дядо Коледа на езичниците
 |
| Не бързай да се плашиш, драги читателю - това не е някой страшен войн, а бог Один. Източник: |
На Север нравите винаги са по-сурови. Дали заради сковаващия студ, който вледенява сърцата, или заради продължилото повече от необходимото Средновековие, или пък заради дивите племена, които го наричат свой дом.
Запознай се с Один, драги читателю, и се поклони дълбоко пред върховния бог на викингите. Огледай го добре - не ти прилича много да Добрия Старец, нали? И има защо - Один не е точно добър: той е строг, но справедлив. Той е едноок, има за домашни любимци вълци (дори вълк играе ролята на куче-водач), подвизава се като върховен бог, повелител на гръмотевиците, светкавиците и на небето, владетел на Асгард и владеещ Изначалната мъдрост (нещо като еквивалент на Зевс в нордически вариант). Той е страшен, той е гневлив, той е... западният прототип на Дядо Коледа.
Забрави за елена Рудолф и светещия му нос - запознай се със Слейпнир - осемкракия кон на Один (да, знам, че животно с осем крака звучи като чедо на Чернобил, но викингите имат малко странно чувство за мярка). Слейпнир може да лети (или поне да скача много много надалече с осемте си крака) и е любимият метод за придвижване на Один.
 |
| Один язди Слейпнир, придружаван от любимите си вълци - прилича по-скоро на един от Конниците на Апокалипсиса, отколкото на благ беловлас старец, но културните различия си казват думата. Източник: |
От Севера идва и така популярната традиция в холивудските филми да се оставят лакомства за Дядо Коледа и подаръците да идват през комина. Някога децата оставяли обувките си пред огнището като ги пълнели с примамки за Слейпнир (не за Один, а за любимия му кон - този бог наистина обича много животните) - слама и моркови, а пък Один, от благодарност, че са се сетили да дадат храна на коня му, пускал по някое подаръче на детето. Ето откъде идват и толкова популярните чорапи по камината (просто ще е доста неудобно да си провесиш миризливите шошони пред огнището).
В днешно време всички се радваме на елхата с нейните зелени клонки накичени с какво ли не и през ум не ни минава, че тя също е "вносна стока". Спомняш ли си какво ти говорих за езичниците и Зимното Слънцестоене? Мислиш си, че няма връзка, нали, драги читателю?
Обаче връзка има, макар че тя произлиза от тъмните гори на Далечния Север.
За келтите и за народите около полярния кръг, сребърната ела е символ на новото начало, успеха и щастието. Когато живееш на север, новото начало и деня съвпадат - чисто и просто защото през полярната нощ не може да се върши нищо. Затова, в деня на Зимното Слънцестоене, хората поставяли клонка от сребърна ела над вратите или в домовете си - като знак за началото на новата година. Сребърната ела е избрана неслучайно - първо, точно този вид расте на голяма надморска височина и при много ниски температури (сиреч, идеален за фиордите или за Лапландия), но пък е вечнозелен (а във вечнозамръзнатала тундра, това си е знак за сила, издържливост и воля за живот). Келтските вярвания, а и тези на другите северни народи, приписват на сребърната ела магически сили. Затова и растението остава популярно и след приемането на Християнството по тези места. Това важи за цяла Централна и Западна Европа - някога келтските племена са били многобройни.
В България, традицията да се украсява коледна елха идва твърде късно - едва в началото на ХХ век, когато България тепърва започва да се развива и е отворена към западни влияния. Сам Александър Батенберг играе Дядо Коледа по време на една от първите си Коледи в България. Тогава, коледната елха в дома е символ на модерност и напредничавост и е нещо интересно и ново. Масово започват да се украсяват елхи едва през 20те и 30те години на ХХ век, дотогава това е екзотично, скъпо и твъде странно за местните.
Напоследък стана модерно да се готви пуйка на Коледа - нещо, което мен ме побърква, драги читателю. Ако вече търсиш адрес, на който да пратиш няколко чифта усмирителни ризи - не бързай, веднага ще ти обясня.
Основният проблем с пуйката се корени в културните различия. На Запад, хората още от Средновековието живеят доста урбанизирано, разбирай - наблъскани като сардини в тесни, мръсни и бъкащи от болести градове, далеч от земеделска продукция или прясно месо. Всичката храна в западните градове и градчета влиза в тях чрез търговци, следователно цената й е завишена неколкократно и повечето жители могат да си купят само най-необходимото. За съжаление, потребителската кошница на средновековния човек е доста плитка и месото, поне във вида, в който ние бихме го консумирали, почти тотално липсва. Чисто и просто то е твърде скъпо - свинското, телешкото и агнешкото се отглеждат в полята извън града, които най-често са собственост на местния сеньор (все пак говорим за Средновековието - разбирай, всичката земя принадлежи на някого: или на краля, или на някой благородник). Следователно, това месо ще бъде продадено първо на приятелите на сеньора, след това на всички други и то на такива цени, че само най-богатите градски жители ще могат да си го позволят.
Изобретателният българин веднага би измислил решение на въпроса - като не можеш да си го купиш, ще си го хванеш. Обаче през Средновековието това е напълно невъзможно - животни вътре в града почти не се гледат - просто няма място за това. Ловът също не е опция, защото е запазен само за най-богатите, които имат "ловен билет" от краля. В Англия например, всичкият дивеч е бил собственост на краля - ако те хванат, че ловуваш в горите на краля (всичките гори в кралството) - има огромен шанс да се простиш ако не с дома си, то поне с огромна глоба. Следоветелно ловът на едър дивеч, или дори на зайци, отпада - хванат ли те с такова животно, с живота ти е свършено.
Средновековните хора са си набавяли протеини от други източници, които ние с теб, драги читателю, дори не смятаме за храна - плъхове, съсели, мишки и друга подобна гад, която се яде печена, варена или на клечка. Само че тази храна някак си не е много празнична и не става за Коледа...
Затова, за празника, хората събирали пари, за да могат да си купят някакво месо - а най-евтиното е било птичето. От друга страна, ако отидеш да бракониерстваш и хванеш някое пернато, винаги можеш да кажеш, че си го намерил да хвърчи някъде по поляните, а не в гората на краля. Та затова на Запад е разпространена практиката да се яде птица на такъв голям празник. Всичко идва от сиромашията. Пуйката на трапезата се появява едва когато пуританите се преселват в Америка. Просто тези птици живеят там с милиони, не се плашат от хората, лесни са за ловене и имат много (ама наистина МНОГО) месо. Та затова на Запад се готви пуйка.
Как стоят нещата на Изток обаче? Ами точно обратното - градове почти няма, не и в смисъла, който влага западния човек. Хората живеят или разпръснато на стопанстна, или всеки има своя земя някъде в пределите на външното укрепление. Затова, почти всяко семейство гледа някакви животни - я ще са овце, я прасета, я теле... Храната пак е скъпа, но тъй като хората живеят на по-малки групи, често всеки си произвежда голяма част от нея. Затова, у нас на Коледа се коли прасе (поверието гласи, че всички копитни рият напред и дърпат семейството напред към берекета и късмета) - най-малкото едно гърло по-малко за хранене през най-студените месеци, а има и достатъчно време до лятото да се приготви месото по някакъв начин (пък и е студено и месото няма да се развали). От друга страна, птицата на голям празник се счита за лош късмет - поверието е, че късметът ти и берекетът в къщата ще отлетят с нея. Чисто практическата причина е, че птицата снася яйца, които са постоянен източник на храна или на доходи (ако ги продадеш). Да заколиш птица посред зима е равносилно все едно да се лишиш хем от доход, хем от храна.
O, Tannenbaum, o, Tannenbaum - откъде идва елхата
 |
| Източник: |
В днешно време всички се радваме на елхата с нейните зелени клонки накичени с какво ли не и през ум не ни минава, че тя също е "вносна стока". Спомняш ли си какво ти говорих за езичниците и Зимното Слънцестоене? Мислиш си, че няма връзка, нали, драги читателю?
Обаче връзка има, макар че тя произлиза от тъмните гори на Далечния Север.
За келтите и за народите около полярния кръг, сребърната ела е символ на новото начало, успеха и щастието. Когато живееш на север, новото начало и деня съвпадат - чисто и просто защото през полярната нощ не може да се върши нищо. Затова, в деня на Зимното Слънцестоене, хората поставяли клонка от сребърна ела над вратите или в домовете си - като знак за началото на новата година. Сребърната ела е избрана неслучайно - първо, точно този вид расте на голяма надморска височина и при много ниски температури (сиреч, идеален за фиордите или за Лапландия), но пък е вечнозелен (а във вечнозамръзнатала тундра, това си е знак за сила, издържливост и воля за живот). Келтските вярвания, а и тези на другите северни народи, приписват на сребърната ела магически сили. Затова и растението остава популярно и след приемането на Християнството по тези места. Това важи за цяла Централна и Западна Европа - някога келтските племена са били многобройни.
В България, традицията да се украсява коледна елха идва твърде късно - едва в началото на ХХ век, когато България тепърва започва да се развива и е отворена към западни влияния. Сам Александър Батенберг играе Дядо Коледа по време на една от първите си Коледи в България. Тогава, коледната елха в дома е символ на модерност и напредничавост и е нещо интересно и ново. Масово започват да се украсяват елхи едва през 20те и 30те години на ХХ век, дотогава това е екзотично, скъпо и твъде странно за местните.
Защо западняците готвят пуйка?
 |
| Източник: |
Основният проблем с пуйката се корени в културните различия. На Запад, хората още от Средновековието живеят доста урбанизирано, разбирай - наблъскани като сардини в тесни, мръсни и бъкащи от болести градове, далеч от земеделска продукция или прясно месо. Всичката храна в западните градове и градчета влиза в тях чрез търговци, следователно цената й е завишена неколкократно и повечето жители могат да си купят само най-необходимото. За съжаление, потребителската кошница на средновековния човек е доста плитка и месото, поне във вида, в който ние бихме го консумирали, почти тотално липсва. Чисто и просто то е твърде скъпо - свинското, телешкото и агнешкото се отглеждат в полята извън града, които най-често са собственост на местния сеньор (все пак говорим за Средновековието - разбирай, всичката земя принадлежи на някого: или на краля, или на някой благородник). Следователно, това месо ще бъде продадено първо на приятелите на сеньора, след това на всички други и то на такива цени, че само най-богатите градски жители ще могат да си го позволят.
Изобретателният българин веднага би измислил решение на въпроса - като не можеш да си го купиш, ще си го хванеш. Обаче през Средновековието това е напълно невъзможно - животни вътре в града почти не се гледат - просто няма място за това. Ловът също не е опция, защото е запазен само за най-богатите, които имат "ловен билет" от краля. В Англия например, всичкият дивеч е бил собственост на краля - ако те хванат, че ловуваш в горите на краля (всичките гори в кралството) - има огромен шанс да се простиш ако не с дома си, то поне с огромна глоба. Следоветелно ловът на едър дивеч, или дори на зайци, отпада - хванат ли те с такова животно, с живота ти е свършено.
Средновековните хора са си набавяли протеини от други източници, които ние с теб, драги читателю, дори не смятаме за храна - плъхове, съсели, мишки и друга подобна гад, която се яде печена, варена или на клечка. Само че тази храна някак си не е много празнична и не става за Коледа...
Затова, за празника, хората събирали пари, за да могат да си купят някакво месо - а най-евтиното е било птичето. От друга страна, ако отидеш да бракониерстваш и хванеш някое пернато, винаги можеш да кажеш, че си го намерил да хвърчи някъде по поляните, а не в гората на краля. Та затова на Запад е разпространена практиката да се яде птица на такъв голям празник. Всичко идва от сиромашията. Пуйката на трапезата се появява едва когато пуританите се преселват в Америка. Просто тези птици живеят там с милиони, не се плашат от хората, лесни са за ловене и имат много (ама наистина МНОГО) месо. Та затова на Запад се готви пуйка.
Как стоят нещата на Изток обаче? Ами точно обратното - градове почти няма, не и в смисъла, който влага западния човек. Хората живеят или разпръснато на стопанстна, или всеки има своя земя някъде в пределите на външното укрепление. Затова, почти всяко семейство гледа някакви животни - я ще са овце, я прасета, я теле... Храната пак е скъпа, но тъй като хората живеят на по-малки групи, често всеки си произвежда голяма част от нея. Затова, у нас на Коледа се коли прасе (поверието гласи, че всички копитни рият напред и дърпат семейството напред към берекета и късмета) - най-малкото едно гърло по-малко за хранене през най-студените месеци, а има и достатъчно време до лятото да се приготви месото по някакъв начин (пък и е студено и месото няма да се развали). От друга страна, птицата на голям празник се счита за лош късмет - поверието е, че късметът ти и берекетът в къщата ще отлетят с нея. Чисто практическата причина е, че птицата снася яйца, които са постоянен източник на храна или на доходи (ако ги продадеш). Да заколиш птица посред зима е равносилно все едно да се лишиш хем от доход, хем от храна.
Коледа по български - глад, студ и безпаричие
 |
| Източник: |
Стигнахме до нашата мила родина, драги читателю, само че още няма да се върнем в дома на семейство Димитрови от Слатина, а ще се пренесем в един друг дом - този на бай Петър Кривака от Златица - и ще разгледаме Българската Коледа (не, не благотворителната кауза). Годината е 1834, а бай Петър е земеделец - живее в малко село и се мъчи да свърже двата края.
Както си е обичаят, на Бъдни Вечер на трапезата има само постни ястия. И тук идва въпросът защо. Защо изобщо в Православната църква има пости?
Ако тук вече вдигаш вежди с недоверие, драги читателю, ще ти кажа, че постите отсъстват както при католиците, така и при протестантите - там има дни от седмицата, когато е "препоръчително" да се яде риба. А при нас, какво? Всички (абсолютно всички, които са в състояние да ходят - дори да са на година и половина) НЕ могат да консумират дори мляко. От това са изключени само старците. Идва логичният въпрос - защо се случва така?
Тук се сблъскваме за пръв път със сиромашията, драги читателю. Един простичък факт - когато на човек му е студено, той яде повече. Да де, ама по времето, когато няма нито хладилници, нито буркани (те са непознати по нашите земи все още) - храната се съхранява трудно. Още повече, че десятъкът отнема по-голямата част от хранителните припаси. Затова, точно в началото на истински лютата зима има пости - 40 дневни и строги - за да може да се спести достатъчно храна, та поне да стигне до първа пролет, когато започват да се появяват зелени растения, които стават за ядене. Затова и ястията (заради постите) са без месо.
Всъщност, българската традиция за празнуване на Коледа е пълна с езически ритуали. Да започнем от сламата по пода, върху която е застлана чергата с ястията. Тя е там по две причини - първо за берекет и второ (доста по-практично) за да е топло на хората, които лежат по студения под. Коледарите са друг остатък от езическо време - млади мъже, които обикалят всяка къща на групи и пеят. Реално тяхната роля е както да гонят злите сили (не особено християнско вярване, ако питаш мен, драги читателю) така и да си търсят невеста по къщите. Дори криваците, които носят и нанизаните на тях гевречета са символ на мъжкото и женското начало (надявам се няма нужда да обяснявам кое кое е).
 |
| Източник: |
На Запад портокалите и канелата са неразделна част от празниците и за това си има причини. Първо, това са вносни стоки, които в западните държави могат да се намерят и второ, държавите, които ги произвеждат (или внасят) са по-близо. В България обаче такива неща не се намират (цитруси има в Гърция, но никога не сме били в особено добри отношения с южните съседи...), затова се готви ошав - сварени изсушени плодове. Отново сиромашия. На следващия ден се коли прасето - отново езическа жертва. В някои региони дори сутринта на Коледа се закусва с печени... врабчета (които предварително са уловени предишния ден).
Нещо, което би разочаровало децата - на Коледа в България не идва никой с подаръци. Не се дава нищо, нито пари, нито играчки, нито дори бонбони. Няма такава практика и няма да има скоро, поне не на Коледа. Затова пък само седмица по-късно децата обикалят къщите в навечерието на Нова Година (да, това е стара традиция), въоръжени с украсени дрянови клонки (защото дрянът е първото плодно дърво, което цъфти през годината) за да "сурвакат" съседите и съселяните и да възвестят края на "мръсните дни" (които следват веднага след Коледа и се смятат за носещи лош късмет) и новото начало. Сурвакарчетата получават за "услугите" си колачета, сладкиши и тук-таме по някоя паричка. От родителите вероятно ще получат по някоя и друга нова дреха или пък цървули. И толкова. Никакъв Дядо Коледа, никакви шейни и чорапи по камината. Просто няма пари за това.
Кой изтъргува Коледа?
 |
| Източник: www.umbalpleven.com |
Започнахме с този въпрос, помниш ли, драги читателю? Време е да се върнем в дома на семейство Димитрови от Слатина. Как се е стигнало до подобен обрат - от чисто религиозен празник на плодородието и настъпването на новата година до напълно комерсиален и пълен със заемки от чужди култури? Отговорът е малпо по-сложен.
Основната причина е в дългото време, което народът ни прекарва в нищета (векове наред "владичество" на османците) - когато нямаш пари, просто се вкопчваш в старите традиции. Защото са си твои, защото се чувстваш сигурен в тях и защото (най-важното) не те вкарват в разход. Всички неща, които са нужни за традиционното празнуване на Коледа, са се произвеждали от българите от старо време или пък биха могли да бъдат лесно намерени у съседите. След Освобождението настъпва период на бясно възприемане на нови неща - България се опитва да навакса за десетилетия онова, което отнема да другите държави векове да развият и да компенсира за изгубените години. Именно тогава, с чуждестранните имигранти, се появяват първите елхи и Дядо Коледа.
След 1944 обаче нещата тотално се объркват - Коледа е забранена като празник (на тези дни се работи) и всякакви християнски традиции се спазват апокрифно и на затворени врати. Така традициите за Коледа се капсуловат и запазват в модела си от преди Освобождението (с изключение на елхата). Подаръци носи Дядо Мраз (руския вариант на Дядо Коледа) на Нова Година (или пък се дават "за сурваки" след 12 часа вечерта на 31 декември).
След 1989 обаче нещата тотално се променят и за 20 години всички стари традиции се позабравят в опита да се види новото и да станем по-модерни. В това помага и глобализацията и достъпа до западни филми. Така образите на коледната пуйка, чорапчетата над камината и шейната с елените. Но някъде в тази напудрена манжда с грозде се загуби реалния смисъл на Коледа. А именно, че това не е празник на безумното и дебилно пазаруване, а на едно ново начало.
А сега накъде?
Не казвам да седнеш на земята върху слама и да ядеш печени врабци, драги читателю, нищо подобно. У дома също има украсена елха. Но смятам, че няма нищо българско (или смислено) да учиш децата си да вярват приказките за въглените и сладкишите и да готвиш хвъркато на голям празник. Нито пък смятам, че основният смисъл на Коледа е да се накупят безрой много глупости и ваучери, които ще бъдат изхвърлени след най-много месец. Това ли искаш да покажеш на децата си? И това ли е истинският смисъл на Коледа?
Затова, днес, когато приготвяш трапезата за Бъдни Вечер, замисли се защо го правиш. По задължение? Защото така са те учили? Или защото всичките ти приятели са се вманиачили по това да са "много модерни". Всяка традиция и всеки обичай следва да бъде уважаван, но онова, което е твърде далеч от нас е напълно излишно. То е като паразитен привнесен вид, който се установява на новото място и задушава местните видове.
Не се опитвай да пресъздаваш сцени от холивудски филми у дома - вероятно няма да се получи. Какво се случва в дома на семейство Димитрови от Слатина? Подаръците не са онова, което децата са искали и те започват да се тръшкат, пуйката (след три часово печене) все още е сурова отвътре и домакинята я връща да се допече като междувременно всички замезват със суджук. Костюмът на Дядо Коледа е под наем и е леко тесен на бащата, затова когато се навежда, костюмът се разпаря по шевовете. Децата познават дрехите на баща си и писват още повече.
Нека холивудските филми си останат в Холивуд, а нека ние останем българи в България, а не поамериканчени псевдо-космополити. Затова, следващия път, напук на всичките си надути приятели, купи една тарелка пържоли от магазина и си ги опечи за 25 декември. Така, както ти е показал баща ти - с чубричка и черно пиперче, и мъничко сол. Подари на детето си нещо за Коледа, но му обясни смисъла на празника - че не подаръците са ключовото в този ден. Не купувай глупости, ако не се сещаш какво да поднесеш на близките си. Просто ги попитай.
С пожелание за весела Коледа и щастлива, успешна и мирна Нова Година!
 |
| Източник:kristour.com |
No comments:
Post a Comment