Топло

За парното и тока, транспорта и георгафията, за студа на кутийки и още нещо...

Източник:www.organicsoul.com

Март месец дойде, а с него и пролетта. Край на студената вълна! Официално!
Не знам за теб, драги ми читателю, но на мен тази зима ми писна от студ.
Белите мечки се биеха ожесточено за родопски одеала в спалнята, а пингвини караха кънки в коридода. Двете групи бяха обявили хола за банкетна зала, а с леда от външната врата човек без проблем можеше да направи кило сладолед. Мозъкът ми беше около точката на замръзване (и под нея) и много ми се искаше да имам интимни отношения с... най-близкия радиатор.

Сибир беше в България. А това ме наведе на доста интересни разсъждения... 

Нима животът е живот без топлина...
Нима мечта е само топлата вода...
О, не, о, не! Да загинем май ще бъде по-добре...
Очакват ни студени зимни дни...

Помниш ли филма "Топло", драги читателю? Знам, че е стар, но пък затова - култов. Горните редове са част от много емблематична сцена - можеш да я видиш по-долу.

Ако не си го гледал - става дума за историята на една кооперация и всички простотии, които извършват етажните съсобственици, докато се опитват да си вкарат парно. В сцената по-горе децата се опитват да убедят неподатлив съсед да подпише за парното с песничката, която цитирах в началото. 

Преди повече от месец половин София остана без парно за около седмица. И настъпи Апокалипсис. Всъщност не, направо деня на страшния съд. Или като в онзи филм, Денят след утре... Това ме наведе на някои доста интересни разсъждения....

За парното и хората...

Хубаво е човек да има парно. Водата никога не свършва, топло е по всички стаи. Човек изобщо не разбира какво е времето навън. Можеш спокойно да си стоиш по къс ръкав когато навън е -15 и няма изобщо да ти пука. Това е удобен живот, няма спор, който (да ме прощавате) разглезва хората. 

Disclaimer: С настоящия текст не искам да оправдая по никакъв начин липсата на топла вода. Напротив, да плащаш за услуга, която не получаваш е ненормално и абсурдно. Просто искам да разсъждавам за разликата между хората с парно и тези без и да видим на какво се дължи. 

Тук, вероятно (дори и да си прочел горния текст) вече искаш да ме линчуваш, драги читателю. Обаче, аз веднага държа да отбележа нещо - колкото и да не ти харесва, ДА, ПАРНОТО РАЗГЛЕЗВА ХОРАТА. Впрочем и урбанизацията прави същото. Не ми вярваш? Тогава трябва да ти разкажа една история.

Някога, в училище, трябваше да пишем общо есе с две съученички. Беше зимата, така че решихме да го пишем у тази от тях, която живее най-близо до училището. А въпросната съученичка живееше в блок. С парно. Та, отиваме ние там и момичето разтваря всички врати. Аз, понеже живея в къща и нямаме парно, вървя след нея и ги затварям. В един момент, тя се обърна и ме попита защо го правя. Свикнала с температурите вкъщи (където 10 градуса през зимата се смятат за топло и приятно), аз й отговорих, без да се замисля "Да не избяга топлото.". Двете ми съученички се смяха дълго и продължително. Защото на тях концепцията, че в една стая може да ти е топло, а в другите - не им беше напълно чужда. А за мен си беше (и все още е) ежедневие.

Двете касти

Горната история, драги читателю, показва, че в България има две касти. Едните - на разглезените от топлофикация и на всички останали. Защо именно касти? Защото подобно на кастите в Индия, те живеят в два различни свята. Ако все още се чудиш, нека да разгледаме как започва деня в две семейства, Петрови и Иванови. Петрови живеят в панелка, просторен тристаен апартамент в София (в Люлин или Младост, примерно, може дори в Лозенец), с парно отопление. Иванови са от покрайнините на София, или от някой не чак толкова престижен квартал, живеят в къща и се отопляват на ток и на печка на дърва. Температурата навън е -20 градуса (по Целзий), както се случи на няколко пъти тази зима.

Когато живееш на място като това (впрочем, намира се в София и е напълно реален комплекс, аз също бях учудена да го разбера) трудно можеш да си представиш как живеят другите. И изобщо не те интересува.
Източник: www.buildingoftheyear.bg

Как започва денят в семейство Петрови? Госпожа Петрова става към 6.30 за да приготви закуска за семейството. В кухнята е светло, уютно и приятно и тя с удоволствие прекарва следващите няколко минути в пържене на филийки и подреждане на трапезата. Към 7.00 стават и другите членове на семейството и сядат около масата. Всички са леко облечени или по пижами все още, все пак в апартамента е топло, благодарение на парното. Към 7.30 един по един членовете на семейството минават през банята за сутрешен душ и се отправят към работните си места. Няма значение дали с кола, или с градски транспорт - защото градският транспорт в тези квартали е хубав (сиреч вътре е топло и климатизирано). Хората пътуват с кола или наскоро внесени (няма значение откъде) топли автобуси и "говорещи" тролеи. Дори и ако тези хора да трябва да прекосят града на диагонал, за да стигнат до работа или училище, това няма да има значение, защото (благодарение на урбанизацията) те няма изобщо да измръзнат и да усетят студа навън. 

Как започва денят на семейство Иванови, тогава? Доста по-кофти и доста по-късно. Към 7.00 госпожа Иванова скача от леглото. Не защото бърза за работа, а защото вече половин час зъзне от студ. Всъщност, събудила се е от студ. И нищо чудно, при положение че спалнята не се отоплява. Просто в къща (където, за разлика от апартамента, всички стени са външни, респективно отдават топлина навън) няма как да отоплиш някоя стая толкова добре, че да ти е приятно. Особено на -20 навън. И особено ако се отопляваш на ток. Трябва ти заплатата на Рокфелер и ел. инсталация на завод за преработка на металорежещи инструменти. Така че, госпожа Иванова скача от леглото и първата й грижа е не закуската на семейството, а отоплението на най-малката (и най-обитавана през зимата) стая - кухничката. Тя пуска няколко печки-духалки. В стаята обаче си остава някъде към 6-7 градуса. Напълно нормално при -20 навън. По стъклата навсякъде има бял непрозрачен и доста дебел слой лед. Госпожа Иванова бързо навлича някакъв анцуг и се увива с одеало. После вари гореща вода за кафе. И пуска бойлера, че да загрее поне малко вода, да има с какво да си наплиска очите, спира течащото кранче (било е оставено през нощта, че да не замръзнат тръбите) и буди останалите. В това семейство не се закусва много. На всички им е ясно от предишната вечер колко ще е студено на следващия ден. Всъщност, те могат да го кажат и преди да са гледали прогнозата за времето, само като погледнат леда по стъклата на прозорците. Тук сутрин никой не се къпе (и не защото са нечистоплътни!) - просто защото първо няма топла вода и второ ги чака гадно пътуване в студен градски транспорт.

Разликата лъсва дори само ако се види на какви спирки чакат обществения транспорт хората - мога да те уверя, драги читателю, че чакане от половин час на подобна спирка при минусови температури ще те откаже за дълго от носенето на тънки (па макар и елегантни дрехи) през зимата.
Източник: Програмата

В който температурата не е много по-висока от тази навън. Просто всички се обличат (колкото може по-бързо, че е студено, и колкото може по-топло) и изхвърчават за работа и училище. Там, така и така е по-топло. Транспортът също е гаден - трамваи на минимум 30 години, които веят и духат и в които можеш да получиш измръзване първа степен без проблеми. В такъв транспорт не просто се питаш защо плащаш 1.60 за билетче, а псуваш цялата вселена защо трябва да излизаш в подобно време. Прекосяването на града се превръща в мъчение и изпитание, почти равностойно на подвизите на Амундсен и Скот на Антарктида.

Настоящият текст изобщо не е измислица, а ми се случваше всеки ден от изминалата зима. Вкъщи е студено, защото е... къща. И защото няма как да се отопли като апартамент. Топла вода няма, освен ако не се сетиш да си пуснеш бойлера час по-рано. Отопление има, ако се сетиш да пуснеш духалката пет часа по-рано (и да има кой да я надзирава, че хич не е безопасна) за да може да вдигне заветните 12 градуса (на които някак си може да се съществува, след една-две водки). Зимата се ходи с топли анцузи (и пет ката дрехи под тях) и се спи с по три одеала над юргана. И това в 21 век. Няма нищо готино в това, в стаята ти да е 3 (или около нула) градуса сутринта. При такива студове почваш да разбираш защо в Русия спят на печката (ако можех, и аз бих го направила).

Сега разбираш ли защо, драги ми читателю, топлофицираното благоденствие на "парнаджиите" лееееко ме дразни? Кофти е да се чувстваш парий. При това не по своя вина. На този хал са не само хората, които живеят в стари къщи, а и онези, които са похарчили "една торба пари" за ново строителство. Което също не е топлофицирано. Та, след този леко емоционалин увод, да се върнем малко назад и към разсъжденията на културолога...

Социализъм, електрификация и парно...

Колкото и да е странно, парното в България го има от скоро (освен ако не броим парното в баните на Омуртаговия дворец в Плиска, но това е съвсем друга тема) - от 50те години на ХХ век, когато започва масова топлофикация на кооперациите. Тя обаче тече бавно и трудно, така че далеч не всички успяват да се уредят. Но за българина, наличието на панелка с парно е върха на борчето. В буквален и преносен смисъл. С течение на времето обаче, това се превръща в даденост. Наличието на топла вода е благо, с което не просто се свиква, а много бързо се забравя какво е да живееш без него. Затова и наследниците на онези, които със зъби и нокти са се борили да докарат парното и в своята кооперация, не могат да си представят света, ако от кранчето топлата вода изведнъж спре и не могат да си се къпят по час и половина, или пък, ако недай Боже се наложи да включат някоя печка. При това таксата за парното (което е около три пъти по-ниска от таксата за отопление с електричество на същатата квадратура) им се вижда много, ама много висока. И нонстоп има жалби срещу Топлофикация или пък се правят протести. И как не - за да ги разкачи от парното, топлофикация трябва да откачи цялата абонатна станция (защото пломбите на радиаторите могат да се свалят).

Поглед към квартал Младост - първоначално започнал съществуването си, за да приюти млади семейства (поне това е една от идеите, но не единствената) По времето на соц-а и след това, този квартал си остава синоним на престиж и богатство. Да живееш тук, това звучи гордо. Разделението същестувува и до днес . Защото именно в тази част на града се намира т.нар. Бизнес Парк, където са повечето бизнес сгради в София. Няма нужда да коментирам дали комуналните услуги в квартала (и микро районите му) са добри - защото са може би най-добрите в София.
Източник: http://socbg.com/2016/08/когато-младост-беше-още-млад.html

В същото време, онези които се отопляват на ток си плащат сметките (които са безумни) почти безропотно. Или тихичко намират начин да намалят разхода на ток или да крадат от Енергото (нямам намерение да изписвам имената на нашите ЕРП-та, за да няма продуктово позициониране). Защото ако си позволят да не плащат сметката, ще ги откачат като едното нищо и на никого няма да му пука. А за да те закачат обратно към тока трябва да си платиш цялата сметка (така или иначе) плюс глоба. Но протести за тока няма почти никога. И цените на тока съответно растат.  

Защо така бе хора?

Всичко казано по-горе води до логичния въпрос - ЗАЩО. Видимо има разлика в поведението на двете касти. Глупаво и едностранчиво е да се твърди, че Топлофикация е изконно лоша, а Енергото - винаги право. Също толкова глупаво е да се твърди, че жителите на блокове с парно са изконни лигльовци, а онези без парно са истински българи. Тогава защо има такова разделение? Разликата е в манталитета, при това манталитета изграден през последните няколко десетилетия.

Да се върнем отново на парното. Ще започна с него, защото там е доста лесно да се определят нещата. Какво се случва в България през 50те години на ХХ век? Започва масова колективизация, електрификация, стоежи на пътища, на нови квартали, дори на нови градове. С тази цялата дейност върви паралелно и друг процес: привличането на хора от селата към градовете и обратното, разселването (или заточването) на бившата вече буржоазия по незнайни села и паланки.

Така, в края на 50те, в чисто новите панелки с парно се оказват хора, които допреди само няколко години са прекарвали зимните утрини в цепене на дърва на дръвника. За тях новото статукво е като манна небесна - безплатно образование за децата им, живот в голям и уреден град (който си ляга след последния филм по първа програма, но все пак е голям), да имаш почтибезплатен достъп до почивка (на къмпинг, но все пак почивка на черноморието или на планина). После как да не величаеш социализма? Та той ти е дал всичко, което имаш! Затова и тези хора се превръщат в твърд електорат на Партията. Напълно нормално. Да, драги читателю, понякога нещата са доста оплетени и едното парно е вързано дори с политиката.

Така изглежда, през 70те, вероятно, едно жилище на относително заможно градско семейство от тоталитарно време. Тези жилища са стандартни и така направени, че да впечатляват - забележи секцията и меката мебел. Такива мебели могат да се намерят в почти всяка къща от соц-а, дотолкова, че можеш да си объркаш дома (има милион такива вицове). Съгласи се, драги читателю, че ако Партията ти е дала ТОВА след като си се родил/а в селска къща с пръстен под, ще си повече от признателен и верен. Снимката вероятно е правена за списание - ако се съди по подредения сервиз за чай.
Източник: LittleBG

Това поколение, на хората, които са били вече възрастни към 50те години на ХХ век, е безкрайно благодарно за всички блага, които Партията и Държавата спускат. Следващите две поколения обаче - на родените през 60те и 70те - не са на същото мнение. Те не познават грубия селски (или аграрен живот) и за тях липсата на парно е равносилна на края на света. За тях това не е просто даденост, а нещо от първа необходимост. Човек би казал, че абонатната станция изпомпва гореща вода не по тръбите в апартамента им, а по вените им.

Какво става след 1989? Нещата започват да се променят - цените скачат и пазарната икономика настъпва. Хората не са свикнали с новите цени и недоумяват защо за една и съща услуга трябва да плащат в пъти повече. В крайна сметка, как точно Партията е успявала да им я предостави на цени от стотинки за кубик? Тези хора не знаят, че по социалистическо време (или както те с носталгия го наричат - времето на Бай Тошо) държавата е стигала до банкрут няколко пъти, но се е отървавала благодарение на навременните заеми от СССР и не само. И, честно казано, това изобщо не ги интересува.

Към 1989, новодомците от 50те вече са пенсионери или пред пенсия. И новите цени хич не им харесват, нито пък са съвместими с пенсиите им. Затова и се надига ропот до Бога. Така става и със следващите поколения - те са свикнали дотолкова с парното и нищожната му цена, че всяка стотинка е като да им бръкнат (без особено извинение) отзад. Те не желаят да разберат, че това не е даденост, а привилегия и че за да имат те топла вода 24/7 се горят тонове въглища в ТЕЦ-а. Което автоматично оскъпява услугата.

Сцена от филма "Топло" - за хората, които познават живота без парно, то е като дар небесен. Затова и посрещат майсторите-измамници (според сюжета на филма) едва ли не с хляб и сол.
Източник: Gotino.eu

Само че партиите, които идват след Партията с главно П също започват да използват парното като разменна монета за гласове. И така и следващите поколения неминуемо израстват като дотирано и привилегировано малцинство. Но икономиката трябва да се развива и не стои на едно място. Дупката в един сектор трябва да бъде запълнена по някакъв начин. Как да стане с парното? Ами много просто - ще качим цената на тока!

Добре, ще кажеш ти, но какво става с онези, които нямат парно? Ами, те са си свикнали да са без парно и не мрънкат (защото никой не ги слуша) и са свикнали да се спасяват поединично. При "парнаджиите" има някаква принудителна колективизация (заради етажната собственост) и те много лесно се обединяват да подават жалби или да ходят на протести. Просто, подобно на стадния принцип, тях ги пази числеността. От друга страна, онези на ток са винаги сами - няма как да се обединят, защото просто не са в една и съща ситуация. Свикнали са години наред да се спасяват сами - кой с дърва, кой с въглища, кой ще пренавие електромера, кой ще си купи пелетна камина, кой климатик, кой изолация ще направи. Затова, ако един подаде иск, другите веднага ще се разграничат от него (по безброй параграфи) и ще откажат да го подкрепят.

При поданиците на Енергото, всяка коза е за свой крак. Те се чудят как да си платят сметките, но поединично. За тях няма значение дали и съседът страда като тях, защото той няма да дойде пред тяхната порта да протестира, когато дойде екипът за откачване от тока. Нито пък ще дойде телевизията за това, че две къщи са ги откачили от тока. Никой няма да седне да съди Енергото, защото разноските по делото ще са огромни за един човек - за разлика от кооперациите, които могат да подадат колективен иск и да си поделят разноските, пък и телевизия да извикат.  Затова манталитетът на хората на ток не се е променил много от времето, когато са цепили дърва и са прекарвали въглища техните прадядовци. И няма и да се промени, с подобна инфраструктура.

Общо-взето, в кварталите без парно цари закона на Дивия Запад - всеки каубой се оправя сам. Като казах каубои, това ме навежда на едно доста любопитно сравнение...

BG vs US

Ако си гледал американски филми, драги читателю, няма как да не си забелязал, че богатите живеят в къщи извън града или в покрайнините, а в панелни гета са наблъскани малцинствата - чернокожи, латиноси и други подобни. На Запад по принцип е така - при това не само в САЩ, а и в цяла Западна Европа. Отговорът защо се крие в историята. 

Сещаш ли се за мрачното Средновековие, драги ми читателю? Тук използвам термина "мрачно" не защото е коректен, а за да обознача оня период от историята на Европа, когато чумата е чест гост на трапезата, а градските улици са по-мръсни и от най-мръсната обществена тоалетна. В онова време, та чааак до края на 19ти век (а реално дори по римско време), бедните са наблъскани като сардели в тесни и нехигиенични жилища, а богатите се ширят в просторни извънградски вили. Всъщност, първите блокове са измислени именно от римляните и някои от тях са имали над осем етажа. Името на древните блокове? Инсули. Като се замисля, древен Рим е имал всички проблеми, които могат да се видят в един съвременен мегаполис - високи нива на шума, пренаселване, мръсотия, престъпност, трудно придвижване. 

Как е изглеждала една инсула - колкото по-нагоре се отива, толкова по-бедни стават обитателите и толкова по-тясно и мръсно става обиталището. Тази инсула е сравнително ниска - има сведения за инсули от по седем-осем (законни) етажа.
Източник: Pinterest

Само че ще си говорим за древен Рим друг път - това е една много хубава тема, но няма нужда да навлизаме в подробности. Само ще се огранича да спомена, че ние не сме измислили абсолютно нищо.

Като начало да разгледаме какво се случва на запад и защо всъщност там богатите и до ден днешен живеят извън града. Донякъде това идва наистина от средновековния манталитет, Донякъде обаче е виновен и ХХ век. Защото на Запад в края на XIX век нещата са малко по-различни. Свърхбогатите живеят извън града, но имат и елегантни градски дворци. Пребиваването в града се счита за модно по време на т.нар. сезон (на баловете) и затова всеки уважаващ себе си благородник има поне една градска къща. Бедните са наблъскани в крайните квартали, отново като сардели. Но когато започнали световните войни, нещата се променили - богатите избягали от ужаса, болестите и глада, които се ширели в градовете и се приютили в извънградските си имения - защото там има и храна, и са далеч от военните действия. Бедните оставали в града - защото нямало къде да отидат нито пък  имали пари.

Фонтата ди Треви, с който се снимат туристите в Рим, всъщност е построен на гърба на ренесансов градски дворец.
Източник: Maison Chirò Roma

Така, постепенно, между двете войни, западните градове се изпълват с бедни хора, които живеят там, защото няма къде другаде да отидат. Пожарите през Първата Световна война и бомбардировките през Втората Световна променят ландшафта и на мястото на повечето красиви градски къщи изникват други сдания - блокове за бедните обитатели. Защото богатите трайно не пребивават в градовете. 40 години са достатъчни, за да ги отучат да се мотаят из центъра на града, още по-малко да си строят къщи там. Храната в градовете е оскъдна, бомбардировачите се целят в центъра на градовете, там не е безопасно.

Затова след края на войните градовете в Западна Европа са пълни с бедни хора, наблъскани в гета. Цените на имотите в градовете, особено в старите квартали, са ниски (заради събитията от първата половина на ХХ век) и затова повечето бедни хора са принудени да живеят в гета. Да живееш в града, в блок на Запад не е белег на престиж, а точно обратното. Богатите, от друга страна, си строят къщи в предградията - така хем са в града, хем не са.

Деца продават цветя по улиците на Париж, 30те години на ХХ век.
Животът не е лесен за всички.
Източник: BuzzFeed

В Америка нещата стоят точно по обратния начин - в Новия Свят богатите живеят в градовете, защото иначе индианци дебнат от всякъде. Тъй като в Щатите не са водени войни от средата на 19ти век, там нещата са малко по-сложни и много по-комерсиални. Всичко започва с Форд, Хенри Форд.

Когато на бял свят се появява Форд Т възниква един проблем - кой ще го кара? Богатите си имат транспорт - кочиаш, карета, и слуги, които да се грижят за всичко това. Те си имат и градски къщи и всичко им е на една ръка разстояние. Да пътуваш между градовете с кола е много рисковано - има всякакви разбойници, индианци и пр. За това си има влак. Бедните пък пътуват с дилижанса. Затова новото изобретение, Форд Т, което е скъпо и странно - не е много успешно в началото. От друга страна САЩ влиза във Втората Световна война като богата държава и излиза като световна суперсила. Само че военният концерн, който е изхранвал икономиката по време на войната сега буксува. Защото война, поне за известно време, няма. Освен това само от боеприпаси в относително мирно време (т.е. без глобален военен сблъсък) не можеш да се издържаш.

След войната, военният концерн започва да произвежда стоки за бита. Така се раждат доста от уредите, които ползваме всеки ден. На снимката е раеална реклама на кухненски уреди. Изглеждат странно модерни, нали? Рекламата е от САЩ, 50те години на ХХ век.

Така американските и западноевропейските умове измислили консуматорското общество - идеята да купуваш, купуваш, купуваш и пак да купуваш и да хвърляш. Появили се торбичките и опаковките за еднократна употреба, полуфабрикатите и общо-взето почти всичко, без което сега не можем. Военния концерн за кратко започва да произвежда автомобили (казвам за кратко, защото през 50те и след това САЩ започва отново да се забърква във военни конфликти) а тези автомобили имат нужда от шофьори. Тогава американското правителство започва друга политика - да насърчава американците да се изселват извън градовете. Като начало, започва да строи луксозни (по американските стандарти) домове в квартали извън града и започва да пропагандира, че модерните хора живеят далеч от градската мръсотия, на тишина и спокойствие. За добрия транспорт се осигуряват добри пътища, но никой не създава градски транспорт.

Реална реклама за къща - 50те години на ХХ век - американската мечта показана нагледно.
Източник:Ultra Swank

Така че ако искаш да си модерен, трябва да си купиш кола и да шофираш от работа до вкъщи. При това да караш и децата си, които са на училище. За онези, които още не са се поддали на намека, правителството отдавна е взело мерки - още от 20те години на ХХ век, в центъра на града поетапно се заселват чернокожи (или за да бъдем политкоректни, афроамериканци) - прословутото гето Харлем някога е било квартал на бели хора, които масово се изселват след като чернокожите са преместени на това място. Така че блоковете и жилищата в центъра на града може и да са близко до работа, но пък съседи ще бъдат хора, на които не може да се има особено доверие, мръсно е, тясно е и е шумно.

Бедно и претъпкано жилище в Ню Йорк - снимката е правена през далечната 1908
Източник: www.pinterest.com

Така, малко по малко, американците свикват с този начин на живот и така стигаме до типичната американска къща от филмите - с нисичка бяла ограда, с прилежно окосена морава, голям гараж и два етажа. Мечтата на всеки американец е да се сдобие поне с такава къща (без значение от колосалната ипотека, която трябва да плати за нея). На Изток обаче нещата не стоят така...

Георгафия на престижа в соцстил

Сега да се върнем в София от 50те години. Както се изяснихме по-горе, идеята богатите да живеят извън града в обширни имения е много стара и много популярна. Обаче има един основен недостатък - тя облагодетелства малцинството - сиреч богатите. Затова, когато тоталитарният режим идва на власт, тая система някак си не е монго удобна. И отговорните другари из целия соцлагер решават да я обърнат с хастара навън. Като направят досега онеправданото мнозинство от работническата класа - всички онези отрудени селски хора или градски фабрични работници - привилегированото множество. По този почин във всеки дом в СССР може да се намери хайвер, а шампанското струва стотинки (или копейки, в случая), но пък стоки от първа необходимост като захар или брашно може да липсват. Защото храната на богатите - хайвер и шампанско - е дадена за ширпотреба. Един вид да се покаже колко сме ларж.

На пазар по съветски - реденето на опашка е национален спорт. Годината, когато е правен кадъра е неизвестна, но затова пък опашката е феномен в целия соц свят.
Източник: Руски дневник

За да бъдат обаче всички наистина равни, трябва да им се дадат равни условия на живот - а именията на богатите не стават за тази цел и така от прахоляците на времето били изтупани добрите стари инсули. Панелките започнали да никнат по-бързо от гъби и ставали все по-високи - шест, осем, десет, петнайсет, че и повече етажи. За да могат да поберат повече хора, естествено. За да не се насърчава привилегироваността и класовото деление в тоталитарното общество, Партията осигурява надеждна мрежа на градски транспорт - там всички са равни. Щом си си платил билетчето, значи можеш да се возиш вътре, както и всички останали. Затова в соцлагера коли карат само партийните функционери и власт имащите.

Хора ползват градски транспорт по времето на соца. 

От друга страна, географията на столицата (тук вече ще говорим конкретно за София, драги ми читателю), както и нейната история, не предразполагат към подобни контрасти като в западните градове. Но само на пръв поглед.

Когато София е избрана за столица на България, тя далеч не е най-големият, нито пък най-уреденият град (това също би било чудесна тема за друг пост, впрочем) - просто се пада в географския център на лелеяната мечта на българите - да сме на три морета. Новият град си има коренно население - добрите стари шопи - но то живее в селата около града. Самият град, както и повечето други големи градове в Османската империя, е населен с евреи, арменци, гърци и турци - които са търговци и занаятчии или участват в управлението. Когато София става столица, в града се местят само онези хора, които наистина трябва да са в него постоянно - дори народните представители предпочитат да пестят парите от месечната издръжка като идват само за заседанията и спят по ханищата. Така че обликът на града не се променя много до към Втората Световна война. Тогава обаче бомбардировките заличават и малкото, което е могло да бъде направено от 1878 насам.

Така изглежда районът около централни хали в края на XIX век. Джамията може още да я видите, както и църквата Света Неделя (вдясно, на заден план) - макар че тогава е изглеждала доста по-различно.
Източник: Блог Стара София

Така че, през 50те години, отговорните другари са имали горе-долу една празна и чистичка бяла дъска за чертане. За да бъде разбит буржоазният модел на град и да може всички да са възможно най-равни, интелигенцията се праща ЗАДЪЛЖИТЕЛНО за 5 години някъде (по възможност по диагонал от родното място или мястото, където човекът е завършил образованието си) за да работи. А това са млади хора, за тях 5 години са много време, и неусетно младият участъков лекар или новата учителка създават семейство в района. Така интелигенцията се пръска из страната, за да не може да се обедини и да отхвърли тоталитарната власт. Разделяй и владей - римляните са го измислили.

От друга страна, край големите градове се строят с бясна скорост заводи и всякакви комбинати (без значение колко потенциално вредни са те за населението) и за тях трябват работници. В случая на София, такъв комбинат е прословутото Кремиковци. Абсолютна грешка (но не на Природата, а на Партията) - защото находища на желязна руда в района няма и всичко трябва да се кара от някъде. Има дори виц по въпроса - че пионерчетата предават коприва в Кремиковци, за да я обработват, защото дори в копривата има повече желязо, отколкото в скалите под комбината. Въпреки това той функционира десетилетия наред - а затова трябват работници, които пристигат от всички краища на страната.

Новото строителство в София. От птичи поглед - през 60те този квартал е носел името на Ленин, а днес - това на Яворов. Прави впечатление подредеността на цялата композиция - и колко са еднакви сградите. 

Така, полека-лека, се оформят привилегировани квартали в София - говоря за големите панелни комплекси, и в по-ново време, богатите квартали - и не толкова привилегировани квартали - старите софийски села, които случайно са станали квартали на града около 60те. На привилегирования електорат от панелките се осигурява прекрасна инфраструктура и редовен транспорт - за да може да благославя Партията и да си кротува. От друга страна, хората, които са наследили къща от дядо или прадядо са третирани като престъпници - защото къщата е буржоазна, тя е подривна за делото на социализма, особено ако живееш в град. Другите, отговорните партийци, разполагат с по 50-60 квадрата, а ти се шириш в двор от декар?! Не те е срам! Затова и непривилегированите квартали - разбирай, където има къщи, не получават добър транспорт - нередовен автобус, който я дойде, я не, или раздрънкан трамвай със същото разписание.

Така постепенно се оформя географията на престижа на София - "хубавите" квартали задължително вкючват панелка от около 70 квадрата. Лошите са всичко останало.

Някои са по-равни от други

След като направихме нашия исторически преглед, драги читателю, нека отново се върнем на същината на нещата - защо хората от апартаментите са толкова различни от хората, които не живеят в апартаменти. Видяхме вече, че по соц време, да живееш в апартамент е много модерно (много добра илюстрация за това, а и за много от парадоксите на соца е сръбският комедиен сериал от 70те Горещ вятър - има го в интернет, ще се спукаш от смях). Затова живеещите в панелки, от поколения, се чувстват привилегировани, и с право - топлата вода не свършва (ако имат парно, де), имат си добър транспорт, ако има неуредици не са сами - защото има много други етажни съсобственици, които да додадат пари или да подпишат жалбата, ако се налага. Живеещите в непрестижните квартали, или в непрестижни по соца жилища пък са свикнали да ги тъпчат и са свикнали да се справят сами.

Какво се случва в най-ново време обаче? София се модернизира - пуска се метро, сменят се колите и мотрисите на градски транспорт. Но откъде се почва? Нормално - от кварталите, където има най-много хора. Все пак да може повече хора да се возят в новия транспорт и да благославят управата. ОБАЧЕ какъв транспорт ползваме за модните в соца квартали?! Нови автобуси с интернет, "говорещи" трамваи... Да, хубаво е така.  Транспортът топъл, чакаш най-много пет минути (максимум 10, ако е в събота или неделя, или пък късно вечер), хората приветливи, чисти и спретнати... Идилия.

Ето така изглежда новата красива (и струваща над милион лева бройката) мотриса на трамвай 7. На снимката трамваят минава пред сградата на Министерство на Земеделието. Определено изглежда много красиво, уютно и европейско. За съжаление е изключение от правилото.
Източник: dobrinovini.com

В крайна сметка, популизмът не сме го измислили ние. Разбираемо е по-населените квартали да получат първи хубав транспорт, това го разбирам добре. Но защо тогава, когато все пак се стига до модернизация и на не толкова населените квартали, не се ползва същия аршин? Какво получават жителите на крайните или не толкова престижни квартали? Автобуси, които гордо красят музея на Мерцедес или БМВ, които са по веднъж на час (или на 100 минути, зависи докъде трябва да ходиш), трамваи на по 20-30 години (също нередовни, на 20 минути в добро време и благоволение на ватмана). Наглостта стига до там, че сега за 1.60 ще имаме удоволствието да пътуваме в мотриси на 30 години, на старо (ако не ми вярваш, драги читателю, виж на този линк http://www.banker.bg/komentari/read/sreshtu-bilet-ot-160-sofiianci-poluchiha-28-godishni-tramvai)

Не знам за теб, драги читателю, но на фона на новите трамваи №7 това ми се вижда подигравка с пътниците, които ще превозва. Не само, че изглежда старо, но е грозно и раздрънкано. И за това удоволствие - 1.60...
Източник - ако се съди по водния знак, новините на NOVA TV

А иначе всички сме равни и всички си плащаме еднакво билетче за градски транспорт... На сромната равностойност на един хляб (или ако трябва да съм истински цинична - на едно кенче бира). Спомняш ли си протеста за поскъпването на билетчето в София, драги читателю? Когато общинарите изведнъж решиха, че от 1 лев, то трябва да стане 1.60? Помниш ли, че тогава имаше няколко протеста заради това? А знаеш ли защо те се провалиха?

Този красив автобус гордо краси музея на Мерцедес и все още храбро работи в София.
Източник: Napyt.net

Отговорът отново се крие в географията на престижа - защото тогава негодуваха именно не толкова престижните квартали - ако се возиш метрото до работа, или автобусът е новичък и чист, или пък мотрисата на трамвая е климатизирана, защо пък да не платиш малко повече? Да, аз също бих била на същото мнение. С радост си плащам билетчето за метрото (или картата, в моя случай) - защото е навреме, защото е чисто, защото е поддържано и ново и пристигам докъдето трябва бързо. Така че по време на протеста се вдигнаха на бунт само непрестижните квартали, онези хора, които трябва да студуват по пътя за работа, защото в трамвая няма отопление, или другите, които чакат раздрънкания икарус половин час на спирката и вятърът брули ушите им. Обаче мнозинството печели, особено когато е угодно на управляващите - така че, защото мнозинството одобрява, билетчето си остана на абсурдната (за някои квартали цена).

Ето още една картинка, която обаче илюстрира само новия и хубав транспорт в София.
Източник: meTHINK

Така, точно като във фермата на Оруел, някои животни са по-равни от други...

В заключение

След като минахме от Ванкувър за Владивосток от гледна точка на аргументацията, драги ми читателю, е крайно време да обобщим, аз де, какво точно искам да кажа с този пост. Различията и привилегиите се заличават донякъде, когато слънцето навън ни топли с лъчите си. Когато птичките пеят и всичко е зелено, си склонен да позабравиш кой в какъв квартал живее, кой се вози в по-хубав транспорт и на кого му е топло във всички стаи. Когато обаче задуха и завее разликата става драстична. 

Не ми вярваш? Следващата зима, когато се возиш в метрото, загледай хората - виж кой как е облечен. Мога да ти гарантирам, че 90% от хората с дебели палта или якета са от по-непривилегировани квартали - защото те трябва да мръзнат и да сменят няколко превозни средства с калпаво разписание, за да се доберат до работа или училище. По-леко облечените пък най-често пътуват в топъл и уреден транспорт и нямат подобни притеснения. Още ли си мислиш, че всичко е еднакво, драги читателю? 

Затова имам един призив към хората с привилегии - следващия път като тръгнете да се оплаквате - от цената на парното, от факта, че трябва да ходите цели пет минути пеша до метростанцията, от профилактиката на парните инсталации през лятото - замислете се дали пък няма хора, които са по-зле от вас. Не, не в Третия свят, някъде далеч на юг. А тук, в същия град. Те ползват градски транспорт, също като вас, работят и плащат данъци, също като вас. Просто, за разлика от вас, те не се оплакват, че трябва да размръзнат водата сутрин, или че са чакали трамвай половин час във виелицата. Защото тях никой няма да ги чуе.

Помислете си това и отново решете дали имате такива проблеми.

Честита Първа Пролет и успешни топли месеци!