Бяла Врана

Или защо обществото не обича различните.

Колко поучителна картинка, нали? Тези врани вероятно са от едно и също люпило, забележи обаче, кой получава храна.
Взето от http://ravenvisage.blogspot.bg

Странно нещо е животът,  драги ми читателю - срещат те разни хора,  отминават, ама оставят след себе си някаква следа. Каквато следа оставиш,  такова ще бъде отсъдено...

Седя днес и си мисля за пилци. Ама не какви да е,  а врани. Ама не какви да е врани,  ами бели. 

Какви ги ръси сега пък тая, ще започнеш ти напълно закономерно да се чудиш. Да не се е напушила с нещо? 

Имаш право,  читателю. Странни мисли се въртят в главата на всеки човек, но културологът в мен почва да се чуди, и - както винаги става, когато нямам какво точно да правя - започва да си вади изводи за нещата от живота.

Преди това обаче, искам да чуеш една приказка, драги читателю. Приказка, която всеки един от нас е скътал някъде дълбоко в спомените си. За едни тя е пълна с вълшебство и магия,  за други - с дракони.

Имало едно време едно дете - нищо особено на глед. Дете като дете - скача и търчи нагоре-надолу, реве като падне някъде и се смее,  когато е щастливо.  Нито толкова хубаво,  че лелките в парка да го заплюват да не му е уроки,  а тайно да завиждат на майка му,  нито твърде грозно,  че да я гледат съжалително как бута количката.  Нито е лигаво, нито твърде сериозно.  Дете като дете.

Първият звънец - помниш ли, когато взънна за теб, читателю, онзи първи петнадесети септември? Какво друго си спомняш от тогава?
Взето от http://www.dnevnik.bg/detski_dnevnik/2015/09/15/2608223_slovo_za_purviia_ucheben_den/

Е, дошъл денят,  когато това дете трябвало да прекрачи за пръв път прага на школото - да влезе в редиците на образованите хора,  така да се каже.  Ама,  както добре знаеш, драги читателю, децата учат заедно и ето там бил проблемът. 

Защото още от втория ден,  другите първолаци решили,  че това дете не им харесва и му казали да се маха. Училището обаче не е детската площадка,  където можеш да дръпнеш някого за плитките или да го бутнеш по лице в пясъчника като запазиш така своята територия и да пратиш натрапника да бяга при родителницата си, надувайки гайдата. 

'Адът - това са другите' е казал Сартр.  Ако питаш мен,  е бил напълно прав. Защото от този ден нататък животът на нашия герой се превърнал в истински ад. 

Не може да не си виждал подобна ситуация, читателю.
Взето от http://www.lifewiththequirkyboys.com/2015/03/

Позна ли в тази история, читателю, себе си? Или видя свой познат? 

Насилието в училище е нещо повече от гореща новина, която слушаме да ни докладва Виктория Петрова с меден глас от екрана всяка вечер.

Какво ти стана ясно от тази история, читателю? Освен, че децата могат да бъдат жестоки.

Поведението на децата само по себе си е отражение на среда и обществото,  където живеят,  започва своята лекция културологът в мен. Сами по себе си,  те не носят отговорност за постъпките си, защото са твърде малки и слаби, за да понесат последствията. Затова го има настойника, който ходи да се черви пред комшиите,  когато малкият е счупил стъклото на хола им с топката (за петдесети път!), а по-късно ходи да измъква същия този калпазанин - вече пораснал - от районното и този път се черви пред блюстителите на реда,  задето са хванали подопечния му с бутилка текила след вечерния час. Забавен живот има настойникът, нали?

"Къде сбъркахме..."
Взето от http://www.jointessential.com

Все пак, поведението на децата показва основните нагласи на едно общество, и - което е по-важно - вродените инстинкти на обществото. 

Какви са вродените инстинкти в такъв случай?

За да отговорим на този въпрос, трябва да се върнем далеч назад във времето. Когато човекът не е бил на върха на хранителната верига, а просто мезе за някой случайно преминаващ саблезъб тигър. 

Колкото и да не ни харесва, едно време и ние сме били храна.
Взето от http://www.allposters.com/-sp/Scimitar-Cat-Attacking-a-Hominid-Posters_i9987112_.htm

Тъй като нямаме някой услужлив австралопитек или неандерталец, който да си е водил мемоари, ще разгледаме поведението на животните. Да вземем например зебрите. Какво знаем за тях? Не бе, не за пешеходните пътеки, говорим за зебрите - ония раирани животни, на които се дивят майките с колички всяка неделя в зоопарка и с чиято кожа (наред с тази на онези, които редовно замезват със зебри) се кичи всяка уважаваща себе си фолк дива/дивотия. Какво общо имаме ние, хората, с тези низши създания, ще се възмутиш ти. Много просто - стадният принцип. 

Ето ги и тях - забележи как се държат заедно.
Взето от http://www.awf.org/wildlife-conservation/zebra

Колкото и да не ни харесва да го признаем и колкото и някой да иска да го отрече, ние хората сме стадни животни. Не ми вярваш, нали читателю? Нищо чудно: във всички езици стадото е метафора за лесно маниполируеми празноглавци, които биват доени и стригани и блеят в хор. А хищниците са модел за подражание - "вълк-единак", "тигърът на седемте морета". Това обаче е тема за друг пост. 

Много е хубава, нали? Чак ти се иска да я разцелуваш...
Взето от http://www.metalsucks.net/2015/07/25/saturday-to-shift-shapes-and-sheep-alike/

Все още не ми вярваш, нали? Я се огледай тогава - какво виждаш в дома си? Телевизор - най-много на около десет години, дрешки според модата (не е нужно да носиш Армани или Гучи, важното е че имаш в гардероба си тениски, а не редингот и минипола, а не фустан). Имаш и други нови джаджи като Айпод, Айпад и Ай-не-знам-какво-си и други подобни, които ти позволяват да споделиш в безбройните си профили в социалните мрежи, че точно преди два часа беше с Пешо и момчетата във фитнеса и успя да вдигнеш 100 от лежанка (нищо, че сега не си усещаш гърба) или пък беше с Ленчето и претарашихте всички магазини в мола за оная, новата чанта на Майкъл Корс. 

Спомни си как преди  малко повече от век са гледали с лошо око на жени, които носят мъжки дрехи и на мъже, които се обличат алафранга. В някои части на света това все още е така. Ако някоя от дамите на снимката облече нещо различно от сари, много вероятно е да последва наказание, защото "позори семейството" и нарушава традицията.
Взето от http://lubov.spisanie.to/сватба/7052-какви-дрехи-носят-красивите-индийски-жени

Та да те питам, читателю, защо не ползваш пощенски гълъби и не четеш книги - не Киндъла не се брои, имам в предвид от ония старите - нето не можеш да им увеличиш шрифта и нямат търсачка. Защо не носиш народната си носия, въпреки, че толкова те кефи? Ами защото съм напредничав човек в крак с времето и технологиите. Живея тук и сега, а не в миналото. Това би гласял твоят отговор, ако можеше да го изкрещиш в лицето ми, а не да четеш безличните черно-бели кирилски букви. 

Хубаво нещо са носиите, нали? Ама ги вадиш от нафталина само за някоя възстановка като тази тук или за събора в Рожен. През останалото време, пъпът ти е хвърлен някъде между Милано и Париж и то по време на Седмицата на Модата.
Взето от http://svilengrad24.info/archives/3498

Аз обаче ще ти дам друг отговор - защото всичките ти приятели правят така. Ако носеха фустани, и ти щеше да навлечеш, ако ползваха пощенски гълъби - и ти щеше да си ги гледаш на балкона, до бидона със зелето. Ама не ползват и затова ти правиш, каквото правят те. 

Какво общо има това със зебрите, ще попиташ ти. Много - защото тях ги движи същата сила, само че при тях не се купуват айфони, а се подражава. Каквото прави стадото, това правиш и ти - иначе те изяжда случайно преминаващ лъв. 

Този страх е останал и у хората поради простата причина, че преди хиляди години и ние сме били храна. Затова едно време майка ти ти казваше да не дружиш с Петърчо, защото той е лошо дете - жената се е опасявала, че и ти ще станеш като него и рано или късно ще си намериш белята. В съвременното общество трудно може да те изяде случайно преминаващ лъв, обаче вродените поведенчески модели се променят със скоростта на охлюв с лумбаго. 

Затова и у съвременните хора е останал неосъзнатият стремеж да правят онова, което правят другите, защото иначе има смътен страх, че нещо лошо може да се случи. Именно затова в българския го има и израза бяла врана. 

Бялата врана е човек, който е ни риба, ни рак - хем е като другите, хем не е. Затова и другите го отбягват. В природата няма много бели животни, а ако има те са плод на генетична мутация и не доживяват дълбока старост. Затова другите животни гледат да се дистанцират от тях и ги гонят, ако се опитат да се присъединят към стадото. Много е възможно дори да я убият, за благото на стадото. Та имаме няколко компонента - рядкост, различност и враждебност от страна на обществото. 

Взето от https://www.linkedin.com/pulse/20140320132419-14015966-5-reasons-why-your-boss-hates-you

При хората е същото - отбягваш различните, защото знаеш ли ги какви са психопати или какво друго не им е наред. Ако някой не прави онова, което прави групата, групата го изолира. 

Тъй като децата са най-първични в своите реакции, затова те реагират най-бурно - оттам и насилието в училище от приказката, която разказах в началото. С времето се изграждат още по-изтънчени методи за да се отървеш от натрапника в територията си и да направиш така, че никога да не се върне пак. Сещаш ли се за кликите в гимназията? Те са първата крачка. Няма ли нещо, което да ги прави като излезли от калъп? 

Добре, ще кажеш ти, това е сега, защото обществото е разглезено и развалено. Някога не е било така. Да, ама не! Сещаш ли се за лова на вещици? Точно така, те също са били бели врани в своето общество - защото вместо да въздишат по някой рицар на селския мегдан, са можели да четат или пък да лекуват, защото не са се страхували да кажат какво мислят. И понеже са се отличавали от обществото, то ги е възприело като заплаха и те са се срещнали със Създателя сред пламъците на кладата. 

Днес не отиваш на кладата, ако имаш различно мнение. Вече има други начини - как мислиш, че се заражда депресията? Именно така - първата стъпка е изолация. А може, по-иначе може...

Тук не става дума да седнеш на "мъничка чашка абсент" с всеки психопат, драги читателю. Нищо подобно. Понякога обаче именно онези, които са различни, са онези, от които можеш да научиш нещо в този живот. Човек не винаги се ражда различен, може и животът да го направи такъв. Това, че не се интересуваш от Биг Брадър, не те прави по-малко човек (ако ме питаш мен, драги читателю, точно обратното). Може би преди да качиш някого на социалната клада, е по-добре да чуеш какво има да ти каже - току-виж научиш нещо ново и разбереш, че светът се простира отвъд екрана на айфона и вратата на мола. 

А ако пък ти се позна в бялата врана, драги читателю - запитай се защо околните те изключват и дали има нещо, от което можеш да се откажеш, за да се "впишеш" и дали това няма да те опустоши вътрешно. "Ти си роден уникален, не умирай като копие" e казал Джон Мейсън. Затова следващият път, когато те карат да правиш нещо, защото всички други правят така, се запитай дали наистина искаш това. 

За да не се получи така, че след години да се чувстваш като тухла в стената.