Thursday 31 August 2017

Ново начало

Източник: alba call center
От време на време, драги ми читателю, ме хващат лудите и решавам да пиша - ама не да пиша такива постове, а да разкажа история. 
Ето един такъв момент. Публикувам този разказ по молбя на приятелка :) 

Искаш ли да чуеш историята? Слушай тогава:

Зъъъъъър! Зъъъъър! Зъъъъър!
Някъде, все още дълбоко в селенията на Морфей, дочух досадно звънене.
Зъъъъъър! Зъъъъър!

Интересно какво ли беше точно? Отворих едно око и погледнах по посока на нахалния звън. Оказа се моят стар червен метален будилник. Такива можете да видите само по картинките – с два метални звънеца и аналогов циферблат със стрелки. Истинска антика! Направо за някой антикварен магазин. Обаче само той е достатъчно досаден, за да може да ме събуди. И достатъчно здрав, за да издържи неколкократно хвърляне на пода. Случват се и такива неща, особено ако трябва да ставам за работа. Като днес.

Скочих от кревата и си траснах главата в таблата на леглото. Мразя да ставам рано, винаги съм мразила. Ама ми се налага, защото който не работи, не трябва да яде. Изключих омразния стар будилник, надигнах се от леглото и се затътрих към банята. Часът беше към шест и половина сутринта. Имах около час да се облека и да се подготвя за вълнуващия си график... на работничка в кол център.

Звучи малко като „работничка във фабричен завод“, нали? Ако ме питате мен, разликата не е особено голяма – и на едното място има експлоатация, и на другото. Само дето за да работиш във фабричен завод не ти трябва висше образование. Всъщност, и за кол център не ти трябва, така се оказа. Ама какво да правя като никаква друга работа не мога да си намеря. Все кол центрове, та кол центрове! И затова, в един хубав ден, и аз прекрачих прага на една лъскава бизнес сграда в новия квартал на София, известен на картата като Бизнес Парк. Колко е парк не знам, ама бизнес има отвсякъде. Пълно е с костюмирани дами и господа, които бързат насам-натам и говорят за акции, котировки и други подобни.

Моята работа е да вдигам телефона, да се обяснявам баааавно и спокойно с клиентите (въпреки техните очевидни психични отклонения) и да се опитам да им обясня, че за да имат интернет връзка все пак се налага да си пуснат рутъра. Да, имала съм много такива истории, особено ако съм нощен съпорт. Да, аз съм техническа поддръжка по телефона. Аутсорсинг на макс. А като се има предвид, че едно време завърших френска филология, направо да не повярва човек какво ми се налага да правя. При това не работя с френски, защото няма много такива клиенти. Оказа се, че сертификатът за ниво по английски ми изкарва парите. Какво да се прави, френските фирми си аутсорсват работата в бивши колонии, кодето френският е официален език.

Friday 18 August 2017

Моите Мили Клиенти

Когато си фрилансър, се срещаш с всякакви хора. Когато си фотограф-фрилансър, хората са още по-интересни. Днес, драги ми читателю, ще ти разкажа няколко случая от моята практика....

Източник: FreelancingGig
Странно е, че хората очакват да си добър професионалист, ОБАЧЕ много държат да ти плащат като на пълен аматьор. Ако може и хич да не ти плащат, най-добре - та ти градиш опит на техен гръб?! Доста странни хора ходят по тая земя, ама защо повечето все на мен попадат?

Disclaimer: Ще се опитам да избягвам имена или конкретни данни - все пак, за всеки клиент се крие някъде някой фрилансър. Ще се опитвам да избягвам и конкретни цени (за да запазим някакво подобие на корпоративна тайна все пак). 

Свещите на Диоген - в търсене на корпоративната визия

Източник: Dama.bg
Първия ми сблъсък с фрилансърството беше с Диоген. Ама не с митологичния герой, а с една негова последователка. Не, жената не е историк и не работи в някое НПО със социална насоченост. Просто жената прави свещи. Красиви свещи, впрочем. Запознахме се с нея на един базар и решихме да работим заедно. Речено-сторено. Месецът е февруари, времето - кучи студ. Та в един такъв ден чакам аз въпросната дама, за да ми даде първата порция свещи за снимане.