Tuesday 30 October 2018

Когато един културолог гледа блокбъстъри

За американските "митологични филми" искрено и лично. 


Здравей, здравей, драги ми читателю! 
Знам, че мина много време, но обещавам, че нови неща ще има занапред по-честичко. Обаче за писането трябва вдъхновение, а моята муза напоследък е насочена най-вече към писане на други неща (ако ти се чете - виж тук). Това обаче няма как да не го споделя с теб, защото ми беше изключително забавно и ме наведе на някои разсъждения. Не мен, културологът в мен. 

Днес ще си говорим за филми, боксофис, достоверност и простотии, които нашите "братя" американци са творили и творят и днеска на холивудската сцена. 

Представи си мързелива неделна вечер. Няма кой знае какво за правене, а по телевизора вървят или риалитита (за тях в друг пост), или някакви възстранни филми. Та, след неколкократно прещракване между каналите, най-накрая реших да гледам нещо по-така. Блокбъстър. За Херкулес. Какво пък, ще бъде забавно. Че беше забавно - беше, но открих (не за сефте, но поне окончателно се убедих), че американски филми за гръцката митология се гледат или с Валидол, или с нещо, което да ти спира смеха. В настоящия пост ще разнищим защо. 

Когато Херкулес е кечист, а тракийските царе Резус и Котис се бият един срещу друг...

Също така Странджа прилича по-скоро на Трите Чими, а на тракийските пирове се играе див кючек...

Нищо лично към Дуейн Джонсън (известен още като Скалата), не че не му отива да играе Херкулес. Просто цялата скалъпена история не струва. Повечето филми за митологията изобщо не се придържат към нея, а в интерес на боксофиса има прибавени или изтрити пасажи. Коронният номер на американските сценаристи е да смесят митологични фигури от различни митове (които никога не са се срещали) да се бият рамо до рамо. 

Става супер забавно, когато човек види как Аталанта и Херкулес се бият заедно. Най-малкото, защото двамата герои изобщо не би трябвало да са в един и същи мит. Ама какво да се прави, ако няма готина мадама, филмът има шанс да се издъни тотално. 

Актьорският състав обаче далеееч не е чак такъв проблем. Историческите несъответствия обаче са. И на културолога в мен му вадят очите. Като начало - планината Странджа странно защо се извисява като Алпите и подозрително много прилича на Трите Чими (изключително красиво място в Италия). Не се шегувам!